може би венера ме накара да сънувам липсата на жената, която ме отгледа и на която не можах да се отблагодаря за всичко, което ми е дала, както и за стремежа да гледам под повърхността на нещата - баба ми.
когато съм тъжна и объркана я сънувам, или по-скоро я чакам насън, а тя не идва, и се събуждам още по-тъжна, защото тя беше човека, който знаеше как да подрежда нещата. като бях малка толкова исках тя да харесва всичко, което правя, а после воювах с нея...
днес много ми липсва.
