След последния екшън в международната акция с предимно италиански и български главни герои "Кокаинови крале" тази книга изглежда особено актуална
Калабрийската мафия, наричаща се с особено звучното име Ндрангета, е сочена за най-влиятелната престъпна организация в Италия в края на 90-те и началото на новия век. Вероятно няма нужда да обяснявам колко жестока е подобна структура и че населението в Реджо Калабрия вече почти се е оказало да се съпротивлява.
Гражданите и селяните в региона обаче имат своя пазител (поне така им се казва) - местният епископ Джанкарло Брегантини, който решава да запази надеждите на енориашите си и да се опълчи на престъпниците с всички налични "оръжия", включително и отлъчване от църквата. И няколко десетилетия по-късно той го разказва в биографичната си книга "Не можем да мълчим".
Нормално, тук появяването на Зоро в расо, който се бори срещу тираничните структури, отчетливо е едностранен процес, препредаден от самия свещеник. Разказът на Брегантини върви все едно четете спомените на монах от края на 19-ти век, който е взел под крилото си цяло село, което да защитава със силата на кръста от нападенията на разбойници. Главите са кратки и поучителни като патос и по-скоро представляват философски проповеди на Брегантини, отколкото да разказват някакви особено интересни случки и конкретните му мерки за справяне с мафията.
Давам си сметка, че за човек, който живее в Дупница или дори Варна, където хората изглежда се чувстват много добре в средновековната йерархия на местния живот, тази книга би била в пъти по-интересна. Няма как да се отрече, че напътствията на "отче Джанкарло" насочват към важни ценности, които наистина биха довели до някаква промяна на примиренческото отношение спрямо присъствието на мафията. Но би било чудесно, ако книгата беше по-малко самохвалебствена и героизираща "самотния монах", който все пак разчита на помощта на най-голямата организирана структура в страната си, всички знаем коя е тя.
