Последният път, когато ми се е случвало да прочета думите Юкон, Клондайк, Доусън, беше преди ... много... ама много години и на корицата пишеше Джек Лондон :) Днес се връщаме (някои от нас, де ;) в едно от местата на младежките ни мечти – край река Юкон, където ще ни води Александър. Това е продължението от мотоциклетното му пътешествие от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а днес ще навлезем в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век. Приятно четене:

Към Аляска с мотор

пети и шести ден

През Клондайк и Юкон

Ден 5 – Май 18

ики реши да тръгне рано, за да стигне навреме в Whitehorsе, докато сервизът на Harley е отворен. Той искаше да смени масло, провери гуми, и тн за 1 път откакто е тръгнал от Алабама.Аз и колегата помързелувахме още, макар че и ние искахме да стигнем до Whitehorse, приготвихме се бавно и дори се топнахме в горещите извори още един път.

На излизане от Liard, заредихме с най-скъпия бензин от пътешествието ако помня правилно. Беше около $7/галон, доста се облещих... Продължихме и ние към Whitehorse, макар и доста по-късно от Дики, ние се надявахме да го срещнем там:

    Минахме през индианско селище, Teslin, което имаше мост през реката Юкон. Разбира се, тук сме отново в провинцията Юкон:

    Ето го и моста – някъде бях чел че отначало на 2011 до тази дата 5 моториста са имали фатална злополука на този мост:  

  Нещо тук е стояло доста дълго:

  Значи, стигаме някъде пред Whitehorse – забравих да кажа че минахме и през Watson Lake, където е кичозната гора с табелите. Снимка оттам нямам, защото днес успях да забравя диска с фотографиите на работа... Ако нещо съм пропуснал, ще го добавя утре :) Та да си дойда на думата – любезната лелка ми обясни че обезателно трябва да спра до едно езеро където мигриращите лебеди са с милиони. Аз говори за това с колегата, ама той явно е забравил. Като стигнахме там, мъчих се да дам сигнал че искам да спрем там, а той си продължава. Аз спрях до отбивката за това езеро, и реших да го чакам да забележи в огледалото че ме няма и да се върне... Чакам, чакам, няма го никъв.... Е, аз реших да отида, и да го стигна по пътя за Whitehorse. Ако помните, той караше бавно че икономията му с горивото беше наникъде... Ей това гледах:

  Нямаше и един лебед, дори и рисунка на лебед... Язък за барута, я да намерим колегата... Газ, ама него го няма. Аз карах с около 85 мили в час, и така стигнах до

Whitehorse

Няма колега. Ми сега? Карам наоколо, дори се върнах на магистралата назад, тц... В града виждам свестен хотел, завивам в паркинга, и кого виждам? Дики!!! :) Той плямпаше по телефона, после като му обясних какво е станало, решихме заедно да търсим колегата. Излизаме на пътя, не минахме и половин пресечка, и загубения колега се задава в посока към нас :) Разказахме си какво е станало, той се е върнал да ме търси доста по-назад от празното от лебеди езеро, и затова сме се разминали. После си е спомнил че говорих за езерото, и той е отишъл, и той не намери нищо.... И така, вече тримата с Дики тръгнахме да търсим манджа. Намерихме ресторант, който беше една от 2-те оригинални сгради в града, Klondike Rib and Salmon Barbeque:

      Сервитьорката ни беше Amber, абсолютна сладурана, и се залепи за нас и особено за Дики:

  Щастливата компания:

      Аз поръчах еленово месо, Raindeer stew на английски:

    Сметката накрая: Дики беше "сърце", аз бях "устни", колегата беше двойно сърце...

  Накрая попитах къде може да отидем на бар, за да продължим на уиски. Тя ентусиазирано каза: "Е, трябва да посетите Златната треска (The Gold rush)". Аз попитах дали тя ще бъде там също по някое време, тя ме отряза... Както и да е, накрая решихме да разделим стаята в хотела на Дики, аз се намърдах в спалния си чувал, и докато Дики уж говореше нещо, аз заспах... Изминатото за деня:

  Ден 6 – Май 19 Събудих се в ранни зори , защото телефона на Дики започна да звъни. Някой от неговия край го търсеше, без да има хабер че той (и ние барабар с него) сме в доста по-задна часова зона. Както и да е, така и така сме се разсънили по принуда, заехме се да се подговяме за днешното пътуване. Планът ни беше да стигнем до Доусън, Юкон, а Дики продължаваше до Аляска, тъй като имаше среща с приятели в Anchorage. За моят мотор беше време за ново масло и аз се заех да търся масло и место където мога да направа смяната. Момчетата които работиха в Auto Parts ме осигуриха със всичко, дори с инструменти и пластмасов леген където можех да източа маслото:

    Благодарих им накрая сърдечно, оказа се че момчето също е моторист, кара пистарки. Последва разглеждане на Whitehorse, столицата на Юкон. Слязохме до реката, ето това е могыщата

река Юкон

    Може да ви направи впечатление че е полузамръзнала, а из града гледах момичета дето се разхождаха по джапанки 8-) Освен това там за постоянно е закотвен

корабът Klondike,

който навремето е превозвал толкова много хора и толкова много мечти:

 

       

След това разгледахме и туристическия център, където също така

получихме информация за границата с Аляска

Оказа се че пункта е все още затворен, но се очаква да се отвори след 3-4 дни, зависи от времето. Ние се чесахме, умувахме дали да ходим при това положение, но нали това беше главната ми цел – ще трябва да посетимДоусън!! Дори и ако трябва да чакаме границата да отвори.... Някои снимки от туристическия център:

      Аз се подписах като българин :)

    След това се върнахме в хотела да си приберем партакешите, това направо ме уплаши:

           

Някъде

по обяд се понесохме към Доусън...

Карането и се струваше монотонно, и започнах да заспивам. В един момент се събудих и бях точно в посока "канавката"... Започнах да правя номера на колегата, само и само да остана буден:

    В един момент нещо ми хвана окото, след няколко мили спряхме и решихме да се върнем за да проверим:

      Това ни беше първото гризли по време на пътешествието. Беше се изправил на задни крака, но аз не успях да го снимам навреме. Той ни огледа, реши че не сме интересни и си замина. Останахме със снимка, но не беше умно решение, ако беше се запътил към нас нямаше оттърване... Стигнахме до 5-те пръста, група малки острови в реката. Тук доста от корабите са имали проблеми опитвайки се да преминат:

        Забелязахме че си имахме компания по пътя – една двойка с кола ту ни разминаваха, ту ние тях.. Когато се засякохме по време на почивка учтиво си кимнахме "здравей". Личи си че наближаваме Доусън:

    Всичките тези камъни са остатък от изкопаната почва, която е била промивана за злато. Ето най-накрая сме пред

Доусън

     

Вече в града, разгледахме малко докато търсихме нещо за ядене:

      Това е може би най-известния хотел там, тук се сервира знаменития "Sourtoe Coctail" :D

 

 

    Спряхме до Sourdoe Joe's, да опитаме знаменитите Fish 'n Chips, тези бяха от халибът (БГ?) (Палтус, вид голяма плоска риба – бел.Ст.)  

    Сервитьорката ми се скара, че се занимавам с телефона... Аз исках да проверя поща по wifi, все пак не навсякъде се намира...

    Намерихме

къмпинг "Bonanza Gold",

и решихме да останем там. След малко срещнахме сервитьорката от ресторанта отново. Оказа се че тя е наша съседка, тук стои през лятото в палатка докато работи. Вятъра беше просто безмилостен.

Това фото беше щракнато някъде около полунощ

Ние трябваше да работим като екип, за да можем да вържем палатките с палети:  

    Ето така привърши 6-тият ни ден – мотори, гризли, фиш & чипс, бира Юкон голд... Някои данни от този ден:

Очаквайте продължението Автор: Александър Петков Снимки: авторът Други разкази, свързани сКанада – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ