Явно с възрастта (тази година ще имам „любилей“, както казва Карин) съм се попроменила. Улавям се, че преди не бях фен на лириката, а сега все по-често ме влече към нея.
Онзи ден, търсейки подарък, пред лицето ми изникна стихосбирката на Михаил Белчев – „Ти ме повика, Живот“. И за мое щастие купих малката луксозна книжка. Прекрасното оформление и нежните рисунки определено ще бъдат гордост за всяка библиотека, но истински ценното всъщност е поезията вътре.
Лириката може да се чете и бързо, и бавно. А при стиховете на Михаил Белчев процесът на четене е свързан с музика. Музика в душата и в сърцето, припомняне на златни български хитове като „По първи петли“, „След десет години“, „От много, много отдалеч“ и стотици други… И ако на вас още не ви е дошло времето за лирика, то вкъщи от сутрин до вечер се разминаваме с песен (по текст на Михаил Белчев) на уста.
Поезия не се преразказва. Тя се преживява.
Влива се във вените, разтуптява сърцето, вълнува.
Обяснява се в любов на най-специалните хора.
Понякога носи тъга, друг път – размечтаност. Но винаги е такава, каквато ти е необходима, защото е преживяна през призмата на личното…
