100 км на отиване и 100 обратно си е чисто брулене, с каквато и екипировка да сте. Но пък е страшно приятно. Валя ни дъжд - по пътя, в Копривщица и обратно, напоследък сме абонирани. През цялото време миришеше на бор и акация - безценно дори през каската. Накрая, на излизане от града, в сериозен юнски порой, една жена с детето си сечеше дърва - чисто мокра и с прекрасно синьо-зелени очи и дрехи. Помолих я да я снимам, тя само се усмихна и се съгласи...
Бирата е моя, аз само се возя.
