Тара е хъскито, Джеси е дребосъчето. Тара тъкмо е навършила 3 години, на Джеси й предстои да навърши 3 през октомври.
Тара е куче-подарък. „Осъществена мечта“ на тема: Ах, как искам да си имам синеоко хъски! Само че, като всяко бебе, пък особено северняче, Тара имала нужда от много грижи, възпитание, изтощаване на енергията, разходки, игри… А нищо от това не е било част от мечтата.
Така след 2 месеца изпращат Тара на село. Да бъде „пазач“. Връзват я на верига. Кучето полудява и получава изкривяване на крачетата. Неизчерпаемата северна енергия кипи в нея, но – веригата стеснява хоризонта – няма шанс за нищо ново.
В един момент се оказва, че по ред причини Тара не може да остане вързана на това място. Прибират я. Тя унищожава половината апартамент. И така – от „подарък“, Тара се превърна в „отпадък“ и я доведоха в приюта. Не им трябва този подарък вече, сбогом Тара…
А Джеси? Как попадна при нас Джеси и какво общо има тя? Ами… тя е следващият „подарък“. Да, на същите хора. И не, не е направила никаква беля, не е счупила нищо, не е ухапала никого, нито е лаела, виела, подлудявала квартала…
Джеси е изоставена защото… изоставят Тара. И без това „махаме едното куче“, по-добре да ги „махнем“ и двете. И без това сега имат бебе, то е по-интересно, Джеси вече не е нужна.
Джеси е много уплашена и притеснена в приюта. Дано да намерим човек за нея по-бързо…
Не се ядосвайте… няма смисъл. Да помогнем на кучетата – те имат нужда от нас. Тара вероятно има някакъв проблем със стомаха – отива на изследвания, за да разберем защо повръща – може би е глътнала нещо, което не трябва. Джеси пък има чери-ай от едногодишна – проблем с оченцето, който е отстраним оперативно, но не е имало кой да я заведе. Ще изследваме кучиците и „ги почваме“. Какъв живот само…