Представяме ви последното интервю за годината с потребител на нашия форум - и това се случи да е един изключително позитивен човек. Вижте какво сподели с нас Иглика Низамска (karfi4ka).
Представи се на читателите?
Казвам се Иглика Низамска, на 26 години съм, от София.
Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш?
С фитнес започнах да се занимавам през октомври 2009 година под ударите на държавните изпити.
Трябваше да намеря начин да разпускам и да поддържам някаква физическа форма, без да губя твърде много време в път.
С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?
Работя като младши юрисконсулт в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Тъй като работя на пълен работен ден едва от 5 месеца, все още ми е страшно трудно да ги съчетавам.
Обичам спорта, той страшно ми помага, но работата понякога дотолкова ме натоварва, че ми коства страшни усилия да пренебрегна леглото за сметка на железата.
Как подреждаш по важност професионалното развитие, тренировките и семейството?
Това не са неща, които мога да подредя по важност, тези три неща взаимно подпомагат развитието си и се допълват. Всяко е важно само за себе си, но не по-важно от другите две.
Взимаш ли си работата вкъщи или успяваш да се контролираш? Доколко е важна за теб тя и какво си готова да жертваш в името на професионалното развитие?
За съжаление все още ми е абсолютно невъзможно да не си пренасям работата вкъщи, случва ми се нощем да се будя ужасена дали "нещо не съм забравила да кажа", "дали не съм пропуснала някой срок"...
За мен работата е от изключително значение – с нея са свързани голяма част от мечтите ми, в нейно име съм положила изключително много усилия, имам големи очаквания, свързани с нея.
Но истината е, че все още не съм съвсем сигурна какво бих жертвала в името на професионалното развитие. Знам какво не бих – семейството и съвестта си.
Какви са ти целите и какво си постигнала досега?
За момента целите ми в спортно отношение се ограничават единствено до това да си върна формата от преди дългата почивка от тренировки.
В професионално отношение краткосрочните ми цели са все повече опит, все по-бърза мисъл, все повече познания в областта на трудовото законодателство. В личен план – успокоение.
Досега какво съм постигнала – ами всичко, което съм си поставила като цел.
Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?
Тренирам както ми се тренира на момента и според това как се чувствам как се чувствам психически и физически.
По отношение на храненето единственото стриктно правило, което спазвам, е да не си забранявам нищо насила. Гледам да се храня често и чисто.
Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки? Кои добавки според теб са най-важни?
Използвам предимно витамини, минерали, рибено масло, протеин и аминокиселини с разклонена верига, опитвала съм и фет бърнъри.
Добавките са необходими за запълване на нуждите на всеки сериозно трениращ, но трябва да се избират внимателно и съобразено с опита и целите на трениращия. За мен добавките спомагащи възстановяването са най-важни.
ВСАА или "Whey"? Ако може да имаш само едното, кое би предпочела?
"Уий" си има история, но все пак – BCAA (аминокиселини с разклонена верига).
Опиши накратко един свой ден?
Един работен ден – ставам рано, между 7 и 7:30, закусвам и излизам. Ако имам дела из областта – заминавам за съответния град.
След сутрешните заседания, ако имам следобедни в друг град – отивам там. А ако нямам – придружавам инспекторите при извършване на проверки и съответно проверявам.
Като междувременно гледам да обядвам. След 18:00 ч. съм свободна и според това дали денят е тренировъчен – тренирам. Ако денят е нетренировъчен – виждам се с приятели.
Е, напоследък по-често ми се случва да се прибирам вкъщи да почивам.
Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?
Голям проблем са коремните мускули, просто не ми се получава както го искам.
Кои са най-влиятелните за теб треньори (от които си черпила идеи, принципи и т.н.)?
Идеи и принципи съм черпила от всички треньори, с които съм тренирала, като това са не само фитнес-треньори.
Александър Тосков обаче е треньорът, от когото съм научила най-много и благодарение на когото знам много голяма част от това, което знам.
Тренирала си при двама много добри треньори. На какво успяха да те научат Лазар и Oranje? А на какво не успяха?
Вече споменах, че тренирах по-скоро с Тосков, отколкото с Лазар. С Лазар имам не повече от 6-7 тренировки.
Основното, което съм научила от него, е свързано с храненето – че когато ти кажат/си кажеш: "Не мисли за голям оранжев портокал!", първото, което изниква в съзнанието ти е… голям оранжев портокал.
Лазар ме научи да не си забранявам храни. Научи ме преди да посегна към не особено хубава храна, да съм сигурна, че съм се нахранила и че не ми е скучно. Лазар не успя да ме научи, че силата е по-важна от външния вид.
На тренировките на Oranje също научих нещо много важно за храненето – че когато човек тренира стабилно, няма junk food, а има just food. И към това се опитвам да се придържам.
Там се научих и да скачам на въже, нещо с което се боря от много време, там открих и влечението си към халките… та в тази връзка – така и не направих никакви везни, но… проблемът не е в Oranje.
Вярваш ли, че някои от треньорите, които са работили с теб, са виновни за травмите ти?
Вината е субективното отношение, формите й са умисъл и непредпазливост. Не вярвам и не смятам, че някой умишлено е позволил да се нараня.
Какъв е дългосрочният план в тренировките? Докъде искаш да стигнеш, какъв е твоят собствен идеал, който искаш да постигнеш и на какво си готова за това?
Искам да съм здрава и да изглеждам добре.
С какви видове спорт си се занимавала досега? Какво би искала да опиташ?
Занимавала съм се с много видове спорт. С нищо кой знае колко сериозно, просто съм голям екпериментатор. Всякакви видове аеробики, каланетики, пилатеси.
Плуване – все още си плувам, като ми се приплува, но по едно време си беше доста системно. В университета танцувах акробатичен рокендрол - той ми е много, много голяма слабост, но за съжаление кръстът не ми позволява да го практикувам.
Пробвала съм различни видове танци (тях си ги броя към спорта). Като малка пък тренирах синхронно плуване и художествена гимнастика, но просто не ми беше там талантът.
Правиш ли жертви в името на тренировката? Кое в спорта е трудно?
Да, правя жертви. Тренировките по принцип са мое голямо удоволствие, но изискват стриктна дисциплина и това понякога ми натежава.
Случвало се е да ми се ходи някъде, но да знам, че съм на тренировка и трябва да отложа ходенето. Случвало се е да си лягам в средата на големия купон, само защото на другия ден ИСКАМ да съм отпочинала, за да тренирам.
Именно това е трудното в спорта за мен – постоянството, дисциплината. За мен е трудно, защото не се славя със свръхдисциплина. Ирландските танци също неволно станаха жертва на тренировките.
Как един начинаещ да изгради постоянно желание за здравословен начин на живот (хранене и движение)? И как да се справи с основния за начинаещите проблем - нетърпението, водещо само до негативни последици, а накрая и до отказване?
С постепенни промени в режима и начина на живот. Според мен резките промени изискват много сериозна воля и дисциплина, които начинаещите обикновено нямат.
Разковничето е в натрупването на малки промени в режима, защото човек по-лесно се адаптира и не се измъчва.
Преди време пишеше доста в един друг форум. Какво те накара да дойдеш в BB-Team?
Разнообразието от човешки виждания - виждания за спорта, храненето и външния вид. В другия форум това ми липсваше.
Кросфит, бодибилдинг или ирландски танци?
Всичко. Всеки вид тренировка ми носи различен тип удовлетворение, различен вид удоволствие.
Не съм професионалист, не съм състезател, за да се налага да се отдам само на едно с цел да бъда най-добра. Не смятам, че трябва да избирам.
Замисляла ли си се някога за професионална кариера в танците?
Абсолютно никога. Това не е за мен. Обичам да танцувам, но професионалните танци костват ужасяващо много жертви, на които никога не съм била готова.
За професионалните танци, за да има смисъл, за да стане нещо голямо, трябва да си уникален талант и да имаш уникален късмет.
Аз обичам танците, но в друга сфера е талантът ми, към друго ме влече амбицията.
Често се повтаря, че човек трябва да се научи да се храни и да тренира, като слуша тялото си и разпознава неговите сигнали. Съгласна ли си? Мислиш ли, че умееш да го правиш?
Абсолютно съм съгласна. Но това е нещо адски трудно за мен и ми коства изключително много усилия да се съсредоточа само върху сигналите на тялото.
Понякога успявам, понякога не, но се уча и се старая.
Кой начин на трениране ти доставя най-голямо удоволствие - кардио, със свободни тежести, на машини, кросфит или нещо друго?
Както казах, всеки вид трениране ми носи различно удоволствие, непосилно ми е да квалифицирам някое като най-голямо.
Често е според настроението – например когато съм разстроена, имам нужда да тичам и да скачам, за да повдигна духа, когато съм уморена, предпочитам много кратък комплекс с тежести.
При добро разположение на духа обожавам тежка силова тренировка със свободни тежести. Във всеки вид тренировка има по нещичко за мен.
Опиши идеалната за теб и според теб тренировка - сутрин или следобед, със свободни тежести или на машини, кардио или щанги, сама или с компания, до макс или не?
За една спокойна събота идеалната тренировка е привечер, в празна зала, макс лежанка, сама (само да има някой да ме пази, за да не ме затисне щангата, че си падам леко пъзла).
От кой свой спортен успех си се почувствала най-щастлива и горда?
"Младежта твори" през 2010 г. и 45 кг лежанка при тегло 46 кг.
Кои са най-важните качества, които цениш и търсиш у другите хора?
Разглеждам хората комплексно, не мога да отделя конкретни качества или групи от качества, които търся.
Това зависи и от отношенията ми с конкретния човек. Но ако все пак трябва да посоча – принципност, смелост да отстояваш и изказваш позицията си.
Къде (или кога) човек трябва да каже "Стига толкова" в спорта? Всъщност има ли такъв момент изобщо?
Там, където спортът се превръща в задължение.
Къде са корените на оптимизма и доколко той е важен за спортните резултати? Пример от твоята практика?
Негативното мислене и мрачните настроения водят единствено и само до слаби спортни резултати и лоша форма.
За мен положителното мислене и общуване е ключово не само в спорта, но и в живота извън залата.
Човек сам трябва да се старае да бъде позитивен и да търси светлата страна на нещата. Разбира се, всеки има своите тъмни моменти, но не трябва да ги оставяме да ни завладеят.
Наскоро преминах през големи промени в професионален и личен план, което, естествено, беше свързано с много стресови ситуации.
Тонусът и формата ми рязко спаднаха, не успявах да намеря себе си в тренировките и от това страдах още повече, а сега, когато мисля по-положително и успявам да се справя със стреса, тренировките ми отново тръгват нагоре, силата ми се връща, както и желанието за трениране.
Как според теб трябва да започнат тренировките си начинаещите момичета, има ли алгоритъм?
Както казах по-горе – без резки промени в хранителния режим и без изтощителни тренировки от самото начало. Това само внася допълнителен стрес.
Постепенното изчистване на храненето от боклуци (яденето им само когато имаме психическа нужда от тях), постепенното преминаване към тежки тренировки за мен са ключът.
Определено бих казала, че базовите многоставни движения са от първостепенно значение, но само с правилното им заучаване.
Кои са най-големите грешки, които си допускала в спортното си развитие? Последствия и поуки?
Като цяло за мен всеки вид спорт и всяка отделна тренировка са натрупан опит. Мисля, че всичко, което съм тренирала е допринесло за развитието ми (и в спортен, и в личностен план).
Като най-сериозна грешка отчитам прекъсванията, които съм правила. Последствията са връщане в изходна позиция.
Поуката – при първото усещане за нужда от намаляване на темпото да го намаля и да изчакам да стана готова да се върна на същите обороти.
Опитваш ли се по някакъв начин да въздействаш/накараш хората покрай теб да пробват спорта? Би ли отделила от личното си време, за да им помогнеш?
Опитвам се да въздействам на близките си и да ги накарам да спортуват, за съжаление малко от тях поддават, но когато някой откликне, се старая да му помагам колкото мога – с хранене, тренировки и подкрепа.
Определяш ли се като жена със силен характер? Как се справяш с трудностите в живота? Обичаш ли да ти помагат или се бориш сама?
Досега не ми се е налагало да установявам дали имам силен характер – не съм се сблъсквала с такива ситуации.
Обичам да разчитам на себе си, но предпочитам и да имам рамо, на което да се опра.
Стигала ли си до крайности и какво значи за теб думата крайност?
Стигала съм до крайности – това е посочената грешка – или тренирам като за последно, или не тренирам изобщо. Истината е, както винаги, по средата.
Спомняш ли си точно какво те накара да започнеш с всичко? Натиск от родители, близки?
Израснала съм в семейство на танцьори, естествено беше да започна с танците. Не са ме насилвали, но предвид, че съм започнала на 5 години – не съм имала много избор.
Като цяло съм си експериментаторска натура – обичам да пробвам различни спортове и много лесно се запалвам. Родителите ми никога за нищо не са ме натискали, всичко е било по желание.
А тренировките с тежести съм описала по-горе кога и защо съм започнала, но пък специално по отношение на тях родителите ми не само не са ме натискали, но и имат крайно негативно отношение към тях, което признавам, доста ме измъчва.
Как би отвърнала на хора, които смятат всичко това за абсолютно ненужно? И наистина ли си струва всичко това?
Спортът е здраве и изгражда характер, колкото и банално да звучи това.
Спортът ме кара да се чувствам добре, а да се чувстваш добре винаги си струва.
С какво се е променил животът ти в сравнение с пет години назад?
В професионален и личен план няма да ми стигнат две интервюта да опиша разликите, а относно тренирането – вярвах на митовете за безконечното кардио, плодовите диети и други такива.
Мислиш ли, че половинката в живота на човек, отдаден до някаква степен на спорта може да живее с друг с коренно различно мнение по въпроса? Би ли опитала да го промениш?
По принцип е възможно, но предвид моя характер, за мен би било невъзможно. Бих се опитала да го променя и да го запаля по това, което харесвам, да го накарам да разбере.
Ако пък аз съм тази с различното мнение, определено съм склонна да възприемам хобитата на другия и да се запалвам.
Смяташ ли, че спортът може да промени "лош" човек към добро и обратното?
Абсолютно не. Смятам, че човек и в спорта е такъв, какъвто е в живота и спортът не е способен да го промени, даже напротив – затвърждава тези качества.
Страхуваш ли се от бъдещето и в тази връзка как виждаш живота си в личен и професионален план в рамките на 10 години?
Страхувам се от последствията на сегашните си решения. На този етап от живота си наистина нямам ни най-малка представа къде ще бъда след 10 години, но знам, че искам да нося черна тога, халка на ръката и поне 2 деца.
Според теб трябва ли човек да си прави равносметка в началото и края на всяка година и ако да, каква е твоята за 2011?
Не смятам, че е нужно човек да си прави равносметка, животът си тече, а моята 2011-а беше силно емоционална.
Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?
Фитнес индустрията се разраства с доста стабилно темпо. По отношение на здравословния начин на живот – за съжаление все още твърде голяма част от хората са с крайно грешна представа за него. И все пак все повече хора го целят.
По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?
Търсех как се изпълнява някакво упражнение, което вече съм забравила, и се зачетох.
Допадна ми разнообразието на хората и мненията във форума, както и обширната информация, поместена на сайта.
Пожелай нещо на читателите на BB-Team?
Здраве.
Прочетете и тези полезни материали:› Интервю с Петър Стойков (longanlon)
› Интервю с Ради Хаджирадев
› Интервю с Никола Ночевски (nikolaBULL)
› Интервю с Даниел Николов (IceMan)
› Интервю с Андроника Мартонова (kozunak)
› Интервю с Петко Кавръков (Петко К)