тази снимка показва точно пътя, който изминаваме всеки ден от дионисос до двата залива. по цял следобед лежа до врата във водата на брега като в плитка вана и събирам камъчета. около мен се въртят рибки вече свикнали с почти неподвижното ми тяло. камъчетата задължително трябва да са обли, гладки и светли. от време на време взимам и по някое по-ръбато, неправилно и тъмно за да няма дискриминация. всеки следобед натоварвам чантата си с камъчета и тръгвам по една много стръмна, дълга и красива пътека към върха на носа. обозначена е с червено на картата. малко по-далече от залива с камъчетата е пещерата на свети стилиян. този стилиян се е наказал да живее в рая тук, на земята. в интерес на истината тук голямо наказание като местоживеене не е възможно, така че да не поставям под съмнение светостта на човека:) а моето влачене на камъни (силно преувеличено) по нанагорното, май е най-близкото до монашеството на което съм способна. обаче чувството за вина, че светът съществува в цялата си ненормалност някъде отвъд този остров,,би могло евентуално да ме напусне само ако понеса скали...
