Трудно е дори да се опиташ да си градивен по отношение на това как биха могли да бъдат подобрени услугите в английските обществени библиотеки. Ако се начене такъв разговор, човек неминуемо е надвикан от всички онези, които са на мнение, че дори да има проблеми, то те са свързани единствено и само с липсата на пари и на адекватна оценка на положения от служителите труд. Другият вариант е да бъдете пометени от поддръжниците на тезата, че проблеми няма, всичко-е-прекрасно-и-никой-да-не-твърди-обратното.
Въпреки това аз от много време вярвам, че има неща, които могат да бъдат подобрени, и че разходите могат да бъдат намалени. Също така считам, че докато не започнем да признаваме дефектите на услугите в английските обществени библиотеки, последните ще продължат да бъдат дирижирани от безконечния хаос, който ги е обзел в момента, а упадъкът им ще продължи им докато накрая те не се превърнат в спомен. Дори бих стигнал до там, че да заявя – с настоящото положение на нещата никой с обществени или частни пари не трябва да ги инвестира в услугите на обществените библиотеки, защото голяма, прекалено голяма част от тях, ще бъдат прахосани.
Дългоочакваното нашествие на електронни книги, съчетано с настоящата и широко разпространена нужда ограничена икономика в регионалните съвети, предоставя възможността да се мисли радикално и да се обърнем към фундаментите.
Бих поспорил по въпроса за това, дали е нужно да се отпусне контролът на съветите върху библиотечните услуги и някои от услугите да се предоставят на национална база:
- Всички електронни, е-книги, е-справки с достъп до големи бази от данни трябва да са национално предоставени за ползване. Трябва да се създаде един общ национален сайт на обществените библиотеки, съдържащ национални данни и национален каталог, чрез които хората да имат достъп до информация за местните услуги.
- Да се създадат специални и големи колекции от издания, а сградите, в които се помещават, да бъдат управлявани от национален екип. Необходимо е те да бъдат разграничени от малките общински библиотеки, като за целта и бюджетите им трябва да са разделени. Също така е нужно да бъде създаден столичен бюджет за капиталови разходи за развитието и подобрението им. Има много доказателства, че на доста от местните съвети им е трудно да оценят тези специални библиотеки и ги държат в пределите на собствената си бюджетна рамка. Твърде много вече бяха загубени и ние трябва да спрем този упадък – мисля си за музикални библиотеки, библиотеки за арт и дизайн и специални колекции като тези, които наскоро бяха представени в Централната библиотека на Манчестър.
- Средните и малки общински, градски и регионални библиотеки (включително местна исторически колекции) трябва да бъдат финансирани и управлявани от местните структури така, че да са адекватни на конкретните нужди. Важно е обаче всяка индивидуална библиотека да има възможност за задоволяване на потребностите си и за покриване на текущите разходи за издръжка и персонал чрез собствени бюджетни средства. За тези библиотеки няма нужда от по-големи или малки съветнически структури – трябва да се научим да се доверяваме и подкрепяме местните си библиотекари, тези, които работят в библиотеките, не в офисите... И трябва да ги обучим да ръководят и да бъдат отговорни за цялата библиотека, а не просто да са поредната малка бурмичка в големия сложен механизъм, каквито са сега.
- Трябва да се създаде национална агенция за снабдяването за всички обществени библиотеки, която да осигурява договори на местните библиотеки и да изпълнява всичките продоволствени функции на съветите (доставки на продукти и системи, дистрибуция, библиографски услуги). Парите, харчени за снабдителския процес, който се повтаря за всеки съвет, в момента е наистина прекалено много.
- Всички приблизително 150 локални разпределителни центрове в библиотеките на съветите трябва да бъдат ликвидирани постепенно. Същото трябва да се случи и с прекалено големите мениджърски екипи на библиотеките, наред с различните вариации на системи и поддържащи операции, за които съветите плащат.
- Всички служители в обществени библиотеки трябва да бъдат възприемани като професионалисти и да бъдат обучавани и заплащани като такива – независимо от това дали са на пълен, или на непълен работен ден, млади или стари и без значение дали имат библиотекарско висше образование. Професията трябва да има ясни правила, определени от ръководствата на институциите, а не от служителите им.
* Материалът е публикуван в блога "The Good Library Blog", заглавието е на редакцията. Пъркинс е котката, живееща в библиотеката Сий Карнеги близо до доковете на пристанище Блогингтън