Преди доста време Алекс от "Аз чета" ми съдейства за книгата на Владимир Харизанов "На изток към Индия с 15 км/ч". Оттогава се случиха редица неща и срам не срам, така и не я прочетох. Стори го съпругата ми, малко преди да се оженим. И затова ревюто всъщност е нейно...
И тъй...
"На изток към Индия с 15 км/ч" е книга за всички търсещи души. За личности, за които границите са само в оковите на ума. Това е личен разказ за разкъсването на всички ограничения и постулати, за вярата в доброто, за пътя към себе си. Авторът ни увлича още от самото начало в своята история по един непретенциозен начин. Всяка дума е преживяна, езикът е семпъл и истински. Но в същото време е изпълнен с дълбочина, с много емоция и непресторена доброта.
Сюжетът е простичък – Владимир тръгва на пътешествие към Индия със своя най-добър другар – колелото си. Там отива, за да се включи в доброволческа кампания за възстановяване на пометени от поройните дъждове и ураганни вълни къщи на едно селище. Описва своя път през Турция, Иран, Пакистан и Индия. Но най-същественето в този пътепис е вярата в доброто у хората.
Пътят се оказва дълъг и труден, но също и пълен с много непознати и неподозирани приятели. Владимир се среща с хора от няколко националности, но всички те носят в сърцето си човечност и доброта. Той обогатява своя пътепис с размисли за живота, любовта, богатството и бедността, алчността и изобилието във всичките му форми.
Въпрос на избор е. Можеш да игнорираш и да бъдеш игнориран или да забелязваш и да бъдеш забелязан... Не извръщам глава, не затварям очи, а емоционално поглъщам всяка глътка живот. Аз съм тук. Пътувам, за да те видя, пътувам, за да ме спреш, пътувам, за да те срещна, пътувам, за да се върна отново при тебе.
Това момче, тръгнало на дълъг път с колелото. се сприятелява не само с героите от разказа си, но и със самия читател. Кара те, след като затвориш последната страница, да му се обадиш и да му кажеш:
Хей, приятел, изминал си чуден път, за мен беше удоволствие да споделя това изживяване. Ще чакам с нетърпение да ми пишеш пак.
Ревюто е публикувано първо в блога на Мартин "И като каза, рече..."
