Публикувано е решение на Съда (голям състав) по дело C‑128/11 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp.
Oracle разработва и разпространява компютърни програми. За разглежданите в главното производство компютърни програми Oracle предлага лицензи с ограничение на броя ползватели. UsedSoft търгува с използвани лицензи за компютърни програми, и по-специално придобива такива лицензи за използване от клиентите на Oracle, когато първоначално придобитите лицензи се отнасят до брой ползватели, който надхвърля нуждите на първия приобретател. Oracle възразява, тъй като според лицензионните договори правото на използване на програмите е „непрехвърлимо“.
Съдът обсъжда „първа продажба на копие от компютърна програма“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 и споделя заключението на Генералния адвокат, че
ако не се тълкува разширително понятието „продажба“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 като обхващащо всички форми на предлагане на пазара на дадена стока, характеризиращи се с предоставянето на право на безсрочно използване на копие от компютърна програма срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на авторското право да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от произведението, на което е собственик, то полезното действие на тази разпоредба би било осуетено.
Ако придобитият от първия приобретател лиценз се отнася до брой на ползвателите, който надхвърля неговите нужди, този приобретател няма право да раздели лиценза и да препродаде единствено правото на използване на дадената компютърна програма, съответстващо на определен от него брой ползватели.
Но той има право да препродава материално или нематериално копие от компютърна програма, за което е изчерпано правото на разпространение, принадлежащо на носителя на авторското право, стига да направи неизползваемо собственото си копие в момента на неговата препродажба.
Правото на разпространение се смята изчерпано, когато носителят на авторското право, който е разрешил, включително безвъзмездно, изтеглянето от интернет върху информационен носител на това копие, е предоставил също така — срещу заплащането на цена, която му позволява да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на произведението, на което е собственик — право на използване на това копие без ограничение във времето.
При тези условия всеки последващ приобретател може да се позове на предвиденото в директивата изчерпване на правото на разпространение и да се смята за законен приобретател на копие.
