Няма съмнение, идеята за трите удара (или, както някои предпочитат, трите предупреждения или градирания отговор) най-активно беше налагана в Европа от френското правителство. През годините френските министри на културата дадоха имена на инициативи (напр. плана Албанел) за борба с пиратството, а кулминация на инициативите беше законът HADOPI.
Трите удара доведоха до такива реакции в ЕС, че и Комисията, и Европейският парламент бяха принудени по-късно в хода на изготвянето на АСТА да декларират, че не подкрепят такъв вид мерки:
ЕП приветства многократните изявления на Комисията, че ACTA няма да въведе нито персонални проверки, нито така наречената процедура на „три предупреждения“; нито една страна по АСТА, и особено ЕС, може да бъде упълномощена чрез споразумението да въведе режим на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения или друг подобен режим.
Въпреки това Франция започна да прилага режима и миналото лято стана ясно, че само за първите 10 месеца агенцията, създадена със закона, е получила 18 милиона уведомления за евентуални нарушения на авторски права в интернет. Ето последният доклад (юли 2012) , в който пак има милиони и хиляди (един милион евентуални нарушения, 99 хиляди – с две предупреждения, 314 – предадени на съда за налагане на санкции).
След всичко това поредният министър на културата в интервю казва, че работна група се занимава с ефективността на мерките за защита на цифровото културно съдържание и специално на закона HADOPI, който не изпълнява мисията си, а ограничаването на достъпа до интернет изглежда непропорционална мярка.
Което се твърдеше от самото начало и едва ли трябваше да се проверява емпирично.
