Ежедневието е реалност, която трудно може да се избегне, и едва ли има някой, който да е успял да се отърси за дълго от него. Напротив, водим си го навсякъде с нас като на каишка и тайничко се надяваме да не се напрягаме излишно.
В романа на Уилям Никълсън "Тайното напрежение на ежедневния живот" се преплитат именно ежедневните напрежения на много и различни персонажи, общото между които е, че обитават едно и също градче в Съсекс (Англия).
Запознаването на читателя с всеки един от тях е толкова плавно и неусетно, че остава усещането за някаква неумишлена и тайна конспирация на съдбата. В крайна сметка обаче нищо тайно не остава неразкрито.
Романът ни запознава най-напред с Лора и Хенри, семейна двойка, чиито житейски перипетии са в центъра на сюжетното действие. Лора получава писмо от Ник, неин любим от миналото, и се започва една дълга калкулация на изминалите години, отчасти трогателна, отчасти сантиментална, а защо не и комична. Комични са и ситуациите, в които изпадат някои от героите (учителят Алан, синът на Лора и Хенри). Но дори и в смешното не липсва доза поука за преживяното. А преживяното е и много, и малко – любови и раздели, приятелства и съперничество, скрити копнежи иявни домогвания...
Действието се развива само в няколко дни (шест), през които на героите им се случват на пръв поглед обикновени неща. Срещат се с приятели и роднини, карат се на работното си място, запознават се с нови хора, някои порастват, а други се усъмняват във вярата си. Не липсва и погребение, пък било то и на куче. Ще кажете – твърде шарено, твърде много от всичко, пълна бъркотия. Е, да, но Уилям Никълсън е успял да подреди хаоса и да извлече максимума от напрежението на ежедневния живот, ненатрапчиво и майсторски.
На края на романа остава удовлетворението от това, че съществуват различни нюанси на сивото и усещането за лекота след свършената „работа” (прочита на книгата). Дали няма да е преувеличено, ако нарека тази лекота дори и божествена? Нали все пак и светът е създаден за шест дни, а седмият е отреден за почивка. Какъв по-добър отдих от прочита на една хубава книга.
Не мога да пропусна да спомена нещичко и за самия автор, който е един от най-четените съвременни писатели в Англия. Освен с романите си, от които на български можем да прочетем също „На автостоп към себе си”, Уилям Никълсън е сценарист, продуцент и автор на фентъзи и книги за тинейджъри. На почитателите на киното би им направило впечатление участието му във филмови продукции като „Гладиатор”, „Елизабет: Златният век”, „Сенчести земи”. Можем само да се надяваме издателите да ни зарадват и с други негови неща на български език.
