Голямата история, разказана от хиляди малки истории. Точно това е искал да покаже италианският палеонтолог, журналист и документалист Алберто Анджела с книгата си “Един ден в Древен Рим”. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от който обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност, когато чуем “Древен Рим”, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкото популярни филма за онези векове трудно могат да пресъздадат истинския живот в Древен Рим, подробностите, описанията на бита и ежедневните привички на римляните. Точно това прави обаче Алберто Анджела със своята книга.
За отправна точка журналистът е взел времето на император Траян, 115 г. сл. Хр.Проследявайки буквално по часове как протича един примерен ден на обикновен римлянин по това време, Анджела изгражда една колоритна, автентична и не на последно място – изключително жива картина на ежедневието в центъра на тогавашната цивилизация. Събрал исторически сведения от безброй източници, парче по парче авторът сглобява своята картина, превръщайки читателя в истински свидетел на епохата. Сякаш машина на времето наистина съществува и можеш да видиш, да се докоснеш, до всичко онова, което не можеш да намериш в никой учебник по история. Как живеят римляните, какви къщи обитават, какво облекло носят, какво ядат, как започва денят им – десетки въпроси намират своя отговор под формата на увлекателни истории. Често героите си имат имена, а авторът ги поставя в действителни ситуации, за да постигне още по-силна триизмерност на изображението.
Докато денят преваля, виждаме тогавашните жители на Рим да се разхождат по улиците, да ходят в прочутите терми, да хапват на крак и, разбира се, да посещават най-голямото развлечение на тогавашния свят – римският Колизеум. Страниците, които описват гладиаторските битки и помпозните представления, създават впечатление за мащабите на този древен “ентъртейнмънт”. Удивително е колко ресурс са влагали римляните за затвърдят сентенцията, позната ни днес като “хляб и зрелища” – в наистина зрелищните боеве с хора и животни през четирите века функциониране на съоръжението са избити между 500 хил. и 1 милион души, а популацията на голям брой диви зверове в Европа, Северна Африка и Близкия Изток е била почти изтребена. Малко хора си дават сметка днес, когато се снимат пред руините на Колизеума, че това място фактически е теренът на най-много убийства в целия свят. Освен гладиаторските боеве, римляните се забавлявали и с публични екзекуции на осъдени, които протичали някъде между битките на хора с диви зверове и гвоздея на програмата – гладиаторските сражения.
Освен любопитна информация за нравите и обичаите на древните рилмяни, книгата дава подробна представа за цивилизационните достижения на империята. Сложната канализация, датираща още от онова време, майсторската архитектура, внушителните с размера и функционалността си терми – всичко говори за изключително развитото общество на могъщия Рим. Достижения, за които през Средновековието например много народи могат само да мечтаят.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на “Библиотеката” от изд. “Колибри”
Filed under: Исторически, Пътеписи
