В ежедневната ни реч има немалко изрази, които употребяваме наготово – не ги съставяме в момента, а ги изричаме почти механично, по силата на навика. Само няколко примера: добро утро, приятен ден, лека нощ, приятни сънища, честит рожден ден.
Такъв е и поздравът Добър вечер!, с който толкова сме свикнали, че (почти) не ни прави впечатление граматическото несъответствие. Съществителното име е от женски род, а прилагателното – от мъжки, което е в разрез с правилото, че опорната дума в словосъчетанието и определението към нея трябва да са съгласувани по род. Тези думи всъщност са живели в мир и разбирателство в старобългарския език, когато съществителното вечеръ е било от мъжки род. Впоследствие то е променило рода си, но в клиширания поздрав Добър вечер! старото съгласуване се е запазило до днес.
Клишетата обаче не са вечни. В наши дни част от българите се опитват да приведат поздрава в ред, и затова все по-често можем да чуем Добра вечер!, което според мен означава: първо, хората се замислят над това, което говорят; второ, осъзнават липсата на съгласуваност по род; трето, искат да вложат истински смисъл в поздрава. Кой знае, някой ден може граматическият ред да възтържествува. ;)
____________
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.
Диахронично (17). Глаголът пека, местоимението неин и законът за неутрализация на аломорфите
Диахронично (18). За прилагателното финен
Диахронично (19). Кое е общото между земетресенията, трусовете, стряскането и… конския тръс?
