Ако в миналото си имах съмнения
То ги събрах като наръч подпалки
И ги отнесох, запалих и изгоряха
Въглените им тлееха, но догоряха
Пепелта им излетя през комина
Защото съмненията са като сухи съчки в гора
Където дърветата са вяра, тревата мечта
Сега трябва да обявя края им, за последно
Загубил съм ги и не виждам нищо нередно
Но нали зимата винаги ще има тъга
В една не вечнозелена гора
И тревата ще чака по-топли дни
Когато е слънчево и снегът се топи
Един ден обещава това да е вечно, нали?
