Според моята оценка правителството на Бойко Борисов рязко губи подкрепа поради повишаването на цените. Допълнителен ефект имат драстичните опити за овладяване на съдебната систпема, станали видни през последния месец. Смятам, че ефектът от тях не е основен, а само съпътстващ, защото ако нямаше общия фон на недоволството от ГЕРБ, ясно заявено от средната класа на "Орлов мост", съдебната агресия на ГРОБ щеше да остане незабелязана. Стечение на обстоятелства или не, Орлов мост се случи и моделира политиката по начин, за който тя не е (още) готова. Лобистът Емо Фаса бе изкаран на светло (упс, официално трябва да го титулувам като "депутатът от ГЕРБ"). Лъсна и разпределителният център на мръсните пари, които се перат през партия ГЕРБ, персонифициран в Искра Фидосова. Европа ясно показа, че е спряла да толерира амфетаминовия контраобандист. А като фон на всички тези удоволствия, гарантирани от ГЕРБ, имаме:
--- Мижав (видим само под микроскоп, а и това не е сигурно предвид на факта, че микроскопът е на Лейди Водка) икономически ръст
--- Огромнеа безработица. Близка до тази в страните, директно пострадали от кризата
--- Драстично обедняване. Управляващото ГРОБ му вика "намаляване на покупателната способност" и го намвира за полезно. Което бе скандално заявено от земеделското човекоподобно, което каза "цените на хляба няма да се вдигнат, защото потребителският пазар ще ги натисне надолу." Превеждам: "хората нямат пари да си купуват хляб на високите цтни и
затова производителите и търговците ще ги намалят".
--- Провал на олимпийските игри. Вярно е, че правителството няма пряка отговорност за спорта. Ама не е вярно в българските условия. Да почна исторически - при правителствата на Иван Костов, Симеон и Станишев. националните отбори завоюваха успехи - не успехи "велики" като онези от времето на социализма, - но успехи. При управлението на спортния маниак доктор инженер генерал-леийтенант провалът на олимпиадата е тотален. Знам, че ще ми възразят с резонните въпроси какво общо има Баце с препъването на Ивет Лалова или със съдийския малшанс на Детелин. Ами няма - що иде реч до конкретните неуспехи. Но когато се провалят всички спортове, значи нещо е сбъркано в държавната политика към тях. И генералното сбъркване го видяхме сами: когато БНТ интервюира успешните български спортисти - и Милка Манева, и Ивет Лалова казаха, че федерациите не са им осигурили нужната подкрепа. Ачик-ачик го рече момчето, донесло бронз на Азърбейджан - те ми осигуриха всичко, в България\ няма такива услоэвия. Същото рече Кристиян, синът на големия Цецо Голомеев, който плува за Гърция.
Да не зачеквам пък темата с волейбла. А не, защо да я пропускам ? Заради суетата на министър председателя - да претърпи поражение в собствената си зала - бе уволнен по обиден начин един световен специалист. И чест прави на Радо Стойчев, че не върза на мутренскияя опит да лиже изповръщаното. Чест прави и на Матей Казийски, че въпреки плювните на лумпениата сред феновете - лумпениат, който е основен поддръжник на висшия лумпен ББ - въпреки държавнож дирижираното оплюване, Матей удържа мълчалинвта си горда опозиция.
Бали ме от жалката картина, която българският спорт демонстрира на оимпиадата. Не защото смятам Баце за дебил, а управлението му за капитална грешка на българския народ. Боли ме, защото на 8-годишна възраст със спестенитеи стотинки от училищни закуски си купих от чуждестранната книжарница (на ъгъла на "Бенковски" и "Руски", там сега е ДЗИ) един прекпрасен албум от ГДР за олимпиадата в Мексико 1968. Боли ме затова, че знаех имената на щангистите ни и на борците ни категория по категория. Боли ме дори за това, че знам, че сме печелили медал от футбола на олимпиада (сребърен, Мексико 1968). Боли ме защото знам име по име всичките ни олимпийски медалисти
Ей зарад всички тия спомени смятам, че днешните са витновни. Виновни пред хилядите фенэове, които обичаме българския спорт.
![]()
--- Мижав (видим само под микроскоп, а и това не е сигурно предвид на факта, че микроскопът е на Лейди Водка) икономически ръст
--- Огромнеа безработица. Близка до тази в страните, директно пострадали от кризата
--- Драстично обедняване. Управляващото ГРОБ му вика "намаляване на покупателната способност" и го намвира за полезно. Което бе скандално заявено от земеделското човекоподобно, което каза "цените на хляба няма да се вдигнат, защото потребителският пазар ще ги натисне надолу." Превеждам: "хората нямат пари да си купуват хляб на високите цтни и
затова производителите и търговците ще ги намалят".
--- Провал на олимпийските игри. Вярно е, че правителството няма пряка отговорност за спорта. Ама не е вярно в българските условия. Да почна исторически - при правителствата на Иван Костов, Симеон и Станишев. националните отбори завоюваха успехи - не успехи "велики" като онези от времето на социализма, - но успехи. При управлението на спортния маниак доктор инженер генерал-леийтенант провалът на олимпиадата е тотален. Знам, че ще ми възразят с резонните въпроси какво общо има Баце с препъването на Ивет Лалова или със съдийския малшанс на Детелин. Ами няма - що иде реч до конкретните неуспехи. Но когато се провалят всички спортове, значи нещо е сбъркано в държавната политика към тях. И генералното сбъркване го видяхме сами: когато БНТ интервюира успешните български спортисти - и Милка Манева, и Ивет Лалова казаха, че федерациите не са им осигурили нужната подкрепа. Ачик-ачик го рече момчето, донесло бронз на Азърбейджан - те ми осигуриха всичко, в България\ няма такива услоэвия. Същото рече Кристиян, синът на големия Цецо Голомеев, който плува за Гърция.
Да не зачеквам пък темата с волейбла. А не, защо да я пропускам ? Заради суетата на министър председателя - да претърпи поражение в собствената си зала - бе уволнен по обиден начин един световен специалист. И чест прави на Радо Стойчев, че не върза на мутренскияя опит да лиже изповръщаното. Чест прави и на Матей Казийски, че въпреки плювните на лумпениата сред феновете - лумпениат, който е основен поддръжник на висшия лумпен ББ - въпреки държавнож дирижираното оплюване, Матей удържа мълчалинвта си горда опозиция.
Бали ме от жалката картина, която българският спорт демонстрира на оимпиадата. Не защото смятам Баце за дебил, а управлението му за капитална грешка на българския народ. Боли ме, защото на 8-годишна възраст със спестенитеи стотинки от училищни закуски си купих от чуждестранната книжарница (на ъгъла на "Бенковски" и "Руски", там сега е ДЗИ) един прекпрасен албум от ГДР за олимпиадата в Мексико 1968. Боли ме затова, че знаех имената на щангистите ни и на борците ни категория по категория. Боли ме дори за това, че знам, че сме печелили медал от футбола на олимпиада (сребърен, Мексико 1968). Боли ме защото знам име по име всичките ни олимпийски медалисти
Ей зарад всички тия спомени смятам, че днешните са витновни. Виновни пред хилядите фенэове, които обичаме българския спорт.
