Dreamcatcher Burst by Android Jones
about my DJ fetish.
(psytrance brought me here)
ако приемем музиката (ще говоря за електронната) за единно цяло, еднородна маса, витаеща в пространството…да речем, че цялата тази маса се нагнетява, наелектризира и търси начини да излезе навън. както е с циклоните. облачно е на много места, на малко вали, на още по-малко пада гръм. никой не иска да падне гръм върху него, или може би всички искаме по свой начин? облакът вече е решил много неща предварително. знае какво ще направи и накъде иска да поведе света, но има нужда от посланик. ангелче. екохерувимче. всичкото напрежение трябва да се изсипе някъде. в една точка. за да можем всички наоколо да стоим в захлас – едни да се радват, че не се е изсипало върху тях, други – че са знаели точно къде ще падне и са го избегнали, трети – за да следят всяко негово движение и да го запечатат. на снимка или в съзнание. всичко вече е решено предварително, знае се колко точно дъжд и гръмотевици ще паднат и колко ще проблесне с минимален оставащ елемент на изненада, но къде точно ще падне? това не знае никой. може да е на едно място, ако дръвчето реши да се изправи от прегърбеността, да протегне шепи към облака и да поеме всичко да мине през него. може би понякога изгаря. в него не остава много, след като приема всичко и го предава като централа по най-добрия възможен начин. понякога по начина, по който най-много хора ще го възприемат – понякога по начина, който сам си харесва най-много. понякога с bpm, неотговарящ на времето от деня и недостатъчно вдигнати монитори. усилва волята на The Great Unknown и ни я показва тук, на земята. а ние в заблуждението си си въобразяваме, че всичко им идва свише и те са първа инстанция. музиката не е самоцел (отне ми смелост и време да го разбера), а просто винаги присъстващ, непренебрежим и насочващ всичко фактор. от нея зависи всичко и нищо. не са първа инстанция, но в себе си привидно крият много. ето кога можете да усетите по-високата воля – когато някой от тях откаже да пуска изобщо, защото „на хората не им се слуша това в момента”. когато правят всичко, за да започне и продължи максимално дълго звукът. хората, за които музиката не е нито фон, нито преживяване, хората, които доброволно отказват собственото си вълшебно преживяване, за да има вълшебства за другите. truth is: they’re just vessels of Sound’s will.
