Не подкрепям кърменето.
Не подкрепям и пиенето на вода в горещ ден, протягането преди сън, нуждата от докосване, инстинкта на животните да закрилят по-малките.
Струва ми се абсурдно да подкрепям неща, които са естествено поведение при бозайниците. Не познавам човек, който да ги оспорва сериозно.
Хората като цяло вярват в природата и нейните механизми. Бедата е, че малко надценяват самите себе си.
Познавам например лекар, който твърди, че давал на дъщеря си антибиотик още при първите признаци на хрема, за да попречи на болестта да слезе надолу. Но не го разбирам.
Познавам и хора, които смятат, че могат да подобрят отработения от природата механизъм, чрез който бозайниците в продължение на хиляди години осигуряват оптимална храна за малките си в нужното количество, дори самите те да гладуват.
Целта на подобрението - хранене "под час" и в определено количество - е да нагоди режима на бебето към режима на майката, да го направи по-предвидим. Ползите от това са съмнителни, а вредата - логична: организмът спира да разчита на вродените си механизми, спира да се саморегулира и почва да прави засечки.
Не се занимавам да търся литература за кърменето. Не си купувам специални дрехи, пособия и пр. Цялата ми философия по въпроса се заключава в принципа "ако работи, не го поправяй".
Механизмът на кърменето работи чудесно при всички бозайници.
Достатъчно е да извадим всички "нововъведения", с които сме го разкрасили - отделянето на новороденото от майката, "за да си почине", храненето под час и всички останали екстри - и нещата потръгват сами.
Не подкрепям и пиенето на вода в горещ ден, протягането преди сън, нуждата от докосване, инстинкта на животните да закрилят по-малките.
Струва ми се абсурдно да подкрепям неща, които са естествено поведение при бозайниците. Не познавам човек, който да ги оспорва сериозно.
Хората като цяло вярват в природата и нейните механизми. Бедата е, че малко надценяват самите себе си.
Познавам например лекар, който твърди, че давал на дъщеря си антибиотик още при първите признаци на хрема, за да попречи на болестта да слезе надолу. Но не го разбирам.
Познавам и хора, които смятат, че могат да подобрят отработения от природата механизъм, чрез който бозайниците в продължение на хиляди години осигуряват оптимална храна за малките си в нужното количество, дори самите те да гладуват.
Целта на подобрението - хранене "под час" и в определено количество - е да нагоди режима на бебето към режима на майката, да го направи по-предвидим. Ползите от това са съмнителни, а вредата - логична: организмът спира да разчита на вродените си механизми, спира да се саморегулира и почва да прави засечки.
Не се занимавам да търся литература за кърменето. Не си купувам специални дрехи, пособия и пр. Цялата ми философия по въпроса се заключава в принципа "ако работи, не го поправяй".
Механизмът на кърменето работи чудесно при всички бозайници.
Достатъчно е да извадим всички "нововъведения", с които сме го разкрасили - отделянето на новороденото от майката, "за да си почине", храненето под час и всички останали екстри - и нещата потръгват сами.