Днес ще посетим една рядко описвана страна – Андора. Мария ще ни води първо из малките градчета по брега на Каталония, а после ще ни води и до Андора. Приятно четене:  

Из Андора и Каталония

Лорет де Мар, Тоса де Мар и Андора

Сиеста, фиеста и маняна...Трите ключови думи в речника на испанеца, които научих още първия ден в Барселона. До края на пътуването ни успях да разбера истинското им фундаментално значение. В студа и тъмнината на януарските дни най- честият мираж е ходенето на море - слънце, пясък и мързел. Погледът ми се заковава върху организирана екскурзия до някакъв курорт, някъде в Испания около Барселона. Цената е повече от прилична, сделката е сключена и плановете за подобна почивка в края на май включват изключително и само търкаляне по пясък и тук - там коктейли в изпотени чаши. И мързел, никакво обикаляне, гонене на автобуси по препълнени автогари, търсене на евтини нощувки и боравене с картите на Гугъл. Единственият труд, който положих преди заминаването, беше да проверя отстоянието на нашия хотел до плажа. Оказа се точно 400 метра. Доволна въздъхнах, сложих банските и джапанките в куфара и поехме. Не съм привърженик на организираните екскурзии, но понякога си заслужава риска, заради удоволствието да изключиш за момент мисленето, съобразяването и организацията по логистиката, за да се отдадеш само на наслаждения, колкото и каквито ти предложат. Полетът е на нискотарифната Wizzair до...По средата на полета долита гласът на стюардесата, съобщавайки, че след малко кацаме в Барселона. Как в Барселона, нали трябваше на летището в Жирона? "Отпусни се, нали си куфар, не си обърнала внимание, пристигаш където трябва, има кой да се грижи." - това е вътрешният ми глас, една червена лампичка обаче светва. Кацаме в буря с проливен дъжд, багажът закъснява, групата е изнервена, последни и полумокри се добираме до автобуса, който ще ни отведе до онова малко градче, какмубешеимето. Само знам, че сме на Коста Брава. Упс, изненадкаааа! Попаднали сме в групово карго с екскурзианти от програмата "Златна възраст +55" . По пътя към хотела симпатичното момиче, което ще отговаря за нас през следващата седмица, обяснява програмата, предлага допълнителни екскурзии и уточнява часа на срещата преди обратния полет. Червената лампичка светва още по - силно, пускам процесора в действие и набелязвам план за евакуация. :) Пристигаме по късна доба в Lloret de Mar , курортно градче от калибъра на Китен. На следващата сутрин посещаваме групово

Барселона,

това е част от програмата, предварително платена от България. Препускането по булевардите на този твърде интересен град ми дава възможност да нащракам няколко фотоса през стъклото - къщите на Гауди, "Саграда фамилия", хълма Монтжюик, пристанището. Доста облачно и ветровито е, особено за разходки из парка Гюел. Не мога да преразказвам градове, а само емоции, и затова за Барселона няма да кажа нищо съществено, освен - Идете и я вижте, заслужава си!

Само едно денонощие е изминало, откак сме в Испания, но леко започвам да се изнервям. Няма го плажа, няма го слънцето, вали на пресекулки, качване-слизане от автобуса - погледни наляво- а сега надясно- а тук спираме, за да ви покажа... Не, това не е моето.

  Дочувам съседите по седалка, че питат за Тоса. "Може и с корабче, може и с автобус" - следва отговора на екскурзоводката. Хващам се като удавник за сламка. Бърз набег до крайбрежната, на плажа има няколко будки, в които се продават билети за корабчета за кратки плавания до съседните градчета. На следващата сутрин, първи наредени пред гишето, взимаме билети за катамаран до Tossа de Mar, първото съседно село на север от Lloret. Пътуването е около 50 минути, корабчето спира на две места и капитанът ви кани да слезете едно ниво под палубата, където през остъклените стени да разгледате малко подводния живот. С нас пътуват два класа полски средношколци, които предпочетоха през цялото време да стоят "долу". Обстановката е по-интимна, светлината по-приглушена, а и учителите стояха на палубата.

   

Тоса де мар (Tossa de Mar)

- древно поселище с останки от крепостна стена, морски фар, запазено и добре реставрирано кварталче от каменни къщи, и нова част с хотели, магазини за сувенири и ресторантчета. Заглеждам се в пощенските картички. На една от тях сниман града с лека снежна покривка от около 1,5 сантиметра. Споделям го с една от сервитьорките в хотела ни, родом от Днепропетровск. Тя се засмя искрено и каза - „Не, тук никога не вали сняг, защото средногодишната температура не пада под нулата. Но действително в един мартенски ден преди две години стана студено, заваля сняг, колите не можеха да тръгнат,защото всички карат само с летни гуми. Нямаше ток за около 3 денонощия и на помощ ни дойдоха военните. За местните беше ужас“ – Смее се тя, смеем се и ние, ама като си помисля как биха ни се смели японците, чувайки за нашето последно земетресение, не ми е чак толкова смешно. На връщане взимаме междуградския автобус, хапваме набързо порция калмари ( двойно по-евтини от тези на Халкидики ) и решаваме, че в мрачната сивота и студения бриз единственото, което е смислено за вършене, е да се разходим до рекламираните на местно ниво

градини на Санта Клотилда

Откривам най-близката автобусна спирка до хотела ни, преброявам спирките до района, в който очаквам да се намират според картата в ръката ми, трикратно проверявам посоката на автобуса, да не би да запиша и тук поредното си излизане от града и снимка с табелата "край" на населеното място , хващам другарчето и тръгваме. Попитах шофьора, той потвърди посоката, но все пак не уцелихме добре спирката. След 10 - минутно скиторене из нов квартал, между блокчетата надникна горичка от кипариси и ботаническите ми познания спомогнаха да уцелим входа на парка. Създаден е от графа - владетел на този приморски участък, в памет на починалата твърде млада негова съпруга, която се казвала Клотилда. Изпълнен е в стил италиански ренесанс, много добре поддържан, едно невероятно спокойно място, предразполагащо към релакс , в смесения хор от птички и плясъка на вълните.

  На връщане автобусът прегря и спря, та се наложи да прекосяваме пеша и транзит поредния хълм с поредната крепост из диви, лъкатушещи сокаци, и да излезем като партизани от гората насред оживен площад.

Няколко часа по-късно седим на балкончето,

помислихте си, че е спряло да вали ли? Почивката ни върви леко към провал, остават пет дни нищонеправене, банските стоят необлечени, гледам с насмешка плажните хавлии, домъкнати от другия край на Европа. А дъждът вали, а дъждът валиии.... - Хайде да скочим до Андора? - Хайде! / и да беше на Луната, в този момент ми е толкова депресивно - равнодушно, че ми е все тая къде искам да кацна утре/ -Знаеш ли кой ще ни го организира? /нямаме wi - fi, или имаме, но той е на 500 метра в едно кафене/ - Децата! Звъним по телефоните, кратки справки, уточняване на маршрута, който включва и Жирона, и слънцето заблестя в очите ни. На следващата сутрин отиваме до автогарата и започваме да разпитваме- билети, откъде, как и кога. Удряме на камък. Билетите се продават само в

Жирона

Има два дни, в които оттам тръгва автобус за Андора- в петък и събота, и толкоз. Мислямислямисля и измислям - ще отскочим до Жирона, хем да си купим за по-сигурно билети за след 2 дни, хем да я разгледаме. Речено - сторено! Дотам пътуването е около час. На слизане сградата на автогарата ме впечатлява с размерите и дизайна си, другарчето се шмугва в сервизните помещения набързо, а аз заставам на едно от гишетата и поисквам два билета до Андора в петък. Чичото,приличащ на Минчо Празников, се засмива с глас и започва да ми обяснява, че до Андора не пътува влак, защото няма жп линии. - Аз това много добре го знам, не ми го обяснявайте! Затова съм дошла да си купя билети за автобуса! - Драга госпожо, това е жп гара. Автогарата е надолу вляво по улицата. - Пардон, пор фавор, неволна грешка! Откривам автогарата, гишета, лека опашка. - Два билета за Андора в петък, моля! - Разписанието е това, билетите струват..., обратният автобус е в ... - Да, де, добре, знаем, дай сега билетите! - Не мога, билети за Андора се продават само онлайн или на място, от шофьора на автобуса. Ами сега?! Сядам на пейката, набирам спасителните SOS - телефони на младите потомци, хващам първия, седнал пред лаптопа, диктувам паспортните ни данни, купуваме билетите, остава да намерим и интернет-кафене, където да ги принтираме. Защо са ни принтирани и защо хабим хартия ли? Защото, ако нямам хартиен носител, при липса на wi fi, може да си гледам през крив макарон дестинациите. Намирам, отпечатваме, как стана с блокиран и - мейл адрес в gmail и разпознаване на акаунт във Фейсбук от ново, неразпознато IP, не питайте! Билетите са готови, сега да поразгледам града. Стара част, нова градска част, река, мост - старинен, павиран, с орнаменти, и туристическо открито влакче, което предлага 40 - минутна разходка из стария град. От същата атракция се възползвахме и в Тоса де Мар. Удобно, плавно,интересно, върви на запис на пет езика кратко обяснение за нещата, които виждаш при обиколката. Влакче - мечта за хора, скарани с туризма, фитнеса и всякакви подобни физически напрежения.

 

Андора

Пътуването от Жирона до Андора трае 4,5 часа в едната посока. Цял ден прекарваш из Пиренеите, полянки, селца, естакади от новострояща се магистрала, кончета пият вода, картинг - писта високо в планината, зъбери и чукари и две неспирно говорещи млади,сладки и руси шведки точно зад гърба ни. Разкош!

  Имаме на разположение точно час и 15 минути до тръгването на обратно. Магазините са затворени - сиеста, въртим се в някакъв квартал като мухи без глави за някакви сувенири, такъв магазин така и не открихме, снимаме нон- стоп каквото ни падне, без да подозираме дори къде сме, защото в Андора има все пак четиринадесет града. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]     Ние попаднахме в

Ла Веля*

- дотам е пътят от Испания.

Андора е държавата с най - голяма търговска площ в МОЛ - ове на глава от населението и всички стоки са безмитни. Един огромен фри - шоп, в който се продават всевъзможни стоки- от игла до автомобил, но сувенири не открихме. Май не сме търсили добре. :D На връщане търся табелата упорито, оказва се, че сме били в една от енориите Sant Julia de Loria , което звучи не толкова красиво и поетично, може би, колкото нашето Станке Лисичково или например Карлмарксщат, ама нейсе...Влизането в държавата е бързо и лесно, излизането е през огромен хангар с обособени паркоместа и всяко превозно средство преминава обстойна митническа проверка** за закупени промишлени количества стоки, примерно десет парфюма от една марка са неприемливо количество. Не разбрах какви са санкциите, но никой не минава гратис.

  Ами, това беше, слънцето пекна най - накрая, плажът се превърна в реалност, калмарите и прошутото не загубиха вкуса си, допълнени с приготвената по три различни рецепти сангрия.

Мисля си за Коста дорада, Коста дел Сол, а бе Коста да има! :))

*** *** *** *** *** *** Малко практическа информация за ентусиасти -

• Цени на автобусни билети на човек в една посока: в евро
• - Йорет де Мар - Барселона - 6,90 - комбиниран транспорт автобус и влак, на който се прекачвате в съседното градче на юг - Blanes.
• -Йорет де Мар - Жирона - 5,50
• -Йорет де Мар - Тоса де Мар - с кораб - 15 , с автобус - 1,60
• -Жирона- Андора - на отиване -31, на връщане -21
• - билет в градски автобус в Йорет -1,20
• - туристическо влакче в Жирона- 4,00
• - туристическо влакче в Тоса де Мар - 4,00
• -вход за Музея на морето- Йорет де Мар - 2,00
• Сангрия- литър - от 7 до 9
• Калмари - 4,90
• Кафе може да пиете и за 90 цента.
• Входен билет за градините на St. Clotilde в Йорет де Мар - 5,00

*Андора ла Веля е столица на държавата Андора – бел.Ст. ** Андора НЕ Е член на Европейския съюз, затова на границите ѝ със страните от Съюза, има митническа проверка върху пренасяните стоки – бел.Ст. Автор: Мария Найденова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Андора – на картата: КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)