същинската ценност на една книга не зависи от темата (инак богословите неизменно биха вземали връх), а от подхода към случайното и незначителното, от овладяването на дребното. същностното никога не се е нуждаело от какъвто и да било талант.
отрицанието никога не се дължи на разсъждение, а на нещо неведомо и древно. аргументите идват след това, за да го обосноват и подкрепят. всяко не идва от кръвта.
понякога казват: той няма талант, притежава само стил. ала именно стилът е нещо, с което човек се ражда, което не може да се придобие. той представлява унаследена благодат, привилегия, която позволява на някои хора да изразят вътрешния си трепет, стилът е нещо повече от талант, тъй като е самата сърцевина на таланта.
спогаждам се добре с някого само когато той се намира в пълен вътрешен упадък и няма нито желание, нито сили да открие у себе си обичайните илюзии.
дори в състояние на силно безпокойство и паника човек бива обзет от внезапен покой при мисълта за зародиша, който някога е бил.
що се отнася до смъртта, непрестанно се колебая между „тайнство“ и „нищо особено“, между пирамидите и моргата.
да си извършил всички престъпления, освен това да бъдеш баща.
физическа необходимост от безчестие. бих искал да съм син на палач.
защо е всичко това. – защото съм бил роден.
всеки е принуден да изкупва своя първи миг.
ужасът на бъдещето се корени в желанието да изпитаме този ужас.
да не се раждаш, безспорно е възможно най-доброто решение. за нещастие то не е достъпно за никого.
емил-мишел чоран