Image may be NSFW.
Clik here to view.
Имаме смущаващия навик да забравяме, че светът е твърде голям, за да го познаваме достатъчно добре. Затова са пътуванията – те предизвикват сетивата ни и ги отварят за непознатото и новото, за нечие друго всекидневие. Пешеходната пътека, която за едни е скучният път към работата, за други се превръща в скромна и тясна пътечка към историята и изкуството. Цветните предмети от картичките вече са на една ръка разстояние. И колкото повече те болят краката, толкова по-щастлив и доволен си, защото си видял още нещо в живота си.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
С такава нагласа се впуснахме в едно кратко пътешествие из Истанбул – горещото и апетитно късче земя от двете страни на Босфора. Въпреки че през по-голямата част от времето бяхме все в Европа, далеч не се чувствах така. Обонянието ми дразнеха съвсем други миризми. В обективите ми се сблъскваха много по-ярки цветове. Бързо забравих надеждата, че там ще намеря спокойствие – просто нямах нужда от него. Забавната агресивност, с която от всеки магазин и ресторант се опитваха да привлекат и задържат вниманието ми, мигновено измести на заден план удоволствието от осъзнатия факт, че телефонът ми си стои мирно в джоба и не ме тормози.
Без съмнение Истанбул има страшно много лица.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Видяхме го в тази светлина…
Image may be NSFW.
Clik here to view.
От този ъгъл… (от кулата Galata)
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Почувствахме се малки във величествената Св. София…
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Ядохме най-вкусните сандвичи с риба и лук. Правеха ги на лодка, вързана за брега. Горещо ги препоръчвам – точно до моста Galata в квартала Eminönü.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Пазарихме се на пазара за подправки. Продавачът на локума от тази снимка ни говореше на руски език. И се разбрахме почти без проблеми.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
И аз имах своите моменти на тържествуване като този например. Заваля ни силен дъжд, докато се връщахме от Üsküdar.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
В търсене на Желязната църква Св. Стефан пристъпихме и в някои от по-отдалечените и консервативни квартали на Истанбул. Вървяхме близко един до друг, без особен страх, единствено се ослушвахме за заплашителните клаксони на летящите по тесните улички автомобили. След няколко разминавания на косъм с огледала и брони свикнахме добре да преценяваме битките за предимство от единия до другия тротоар. Нужни са само няколко часа, за да приемеш хаоса. След това дори ти става приятно и ти да нарушаваш правилата. Това те потапя в атмосферата, иначе донякъде дистанциран заради дрехите на турист, окачения на врата фотоапарат и раницата на гърба.
Разходките там си бяха обаче истинско предизвикателство – заради тежката жега и стръмните наклони, заради заетите от сергии тротоари и размяната на удари с рамо, докато се разминаваш с насрещното движение. Но пък си струваше всяко изохкване и поредно посягане към бутилката минерална вода.
Например това изкачване до площад Taksim. Няколко пъти проследихме с поглед емблематичния стар трамвай, до който така и не успяхме да се доберем.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Тези няколко дни ми напомниха, че ако искаш да бъдеш чут и разбран, често е достатъчно просто да надвикаш шума наоколо. А ако не рискуваш да привлечеш нечие внимание, вероятно никога няма да напълниш кафенето си или да продадеш шаловете от кашмир.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Важно е и приятелското отношение. В хостела ни приеха като истински гости. Обмениха пари при много по-добър курс, отколкото даваха обменните бюра например, чаят и кафето бяха безплатни, както и закуската на покрива на сградата всяка сутрин. Когато ми подгизнаха обувките, докато чаках да вляза в Цистерните, единият от собствениците на хостела ми предложи да ми потърси чехли или сандали, защото всички магазини наоколо бяха затворени след дъжда. Накрая ни стисна ръцете, пожела ни всичко най-хубаво и ни изпрати на входа на малкия хостел в самия център на Sultanahmet – Стария град.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Истанбул е едно наистина комплексно изживяване. Ужасно красив, но и понякога отблъскващ като всеки голям град, той крие по нещо за всеки. Горя от желание отново да отида там, този път въоръжен с повече търпение и сили, повече свободно място на картата, по-широки обективи и статив.
Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев
Clik here to view.