това е страничката “about” от третата версия на личния ми сайт, дата 2002-ра година:
“е, ще се върна за малко на Allan. Чета в предишната версия на сайта. Та този сайт е онлайн от 13 февруари 1999 – леле коооолко отдавна. Оргиналното място бе http://web.dir.bg/smiling … но по едно време /през 2001-ва/ Dir-a затриха половината български уеб и барабар с това и моя скромен личен сайт … не че е голяма загуба, но не можах да си купя същия домейн
добре че Hit.bg все още предлагат качествен /най-добрия в .bg/ free хост 
та преди този сайт бе като един пъзел, пъзела на живота … сега доста се е променил, вероятно към лошо
защо го направих навремето – две причини
а/ защото Allan ми подари една нашумяла навремето книжка – Creating killer web sites, с автор David Siegel
б/ защото след като някаква бета версия на този сайт бе готова видях Panopticon. По това далееечно праисторическо време, когато уеб дизайнът не беше още занаят, той се хостваше на това далечно и дълго за исписване място – http://www.geocities.com/SoHo/Square/6980/ – такива бяха времената, нямаше free хост от Hit.bg )) а сега е тук – http://panopticon.hit.bg а от август 2002 и тук http://panopticon.dir.bg, поради разбираеми причини, за хората, познаващи автора му … :Р
защо го правя сега?
може би от скука, защото имам малко време и приятно питие , не – истината е, че ми е забавно
а ти защо четеш?!”
писах и за илюстрацията на тази страничка – тук
и за да има реален смисъл от този пост не мога да се сдържа да не цитирам малко класика, авторът е велик и всички, които го познават ще го разпознаят в думите му:
” Междувременно вярвайте на всичко, което ви казват, включително и на очевидни разминавания с това, което вашите възприятия определят като факти. В крайна сметка това са само гледни точки и тяхното използване/възприемане/разбиране/приемане, не би трябвало да бъде опасно за вас, вашите близки или хората, които не познавате и може би не бихте искали да познавате. А ако е опасно, то погледнете отвъд конкретните последствия и се опитайте да извлечете полза, под една или друга форма. Дефинирането на полза, оставяме изцяло на вашия избор, но препоръчваме да се придържате към някои общоприети норми за просперитет, граждански ценности и любов към животните. В случай че не можете да дефинирате полза, приемете че тя е част от Огромен Замисъл, чиито измерения ви убягват. Все пак, колкото и огромен да е замисъла, не препускайте всяка възможност да се оплачете от таксиметровия шофьор, който ви е отказал курс Попа-Редута, аргументирайки се с “отиди при колегата” и извръшане на главата в посока, обратна на осигуряващата видимост към вашите очи. Ако изпитате колебание или си помислите че оплакването е акт на егоцентричност, помислете си за всички онези любезни шофьори, които ви качват и дори понякога слушат White Rabbit на Jefferson Airplane [istina vi kazvam - onzi den mi se slu4i]. помислте си че го правите за тях!”