Рядко чета български съвременни автори. Обикновено трябва някое такова произведение да ме удари по главата, за да го подхвана. Горе-долу така се случи и с „Високо под земята“ на Съни Сънински.
В началото книгата ми тръгна много трудно – объркано, разпиляно… като бързо сменящи се картини на филм на Тарантино. До момента в който се потопих високо под земята, на най-високото място, за да стана свидетел на величието на Малката България и на пошлостта, алчността и извратения ум на хората с много пари.
Книгата завихри мозъка ми, разпиля го на хиляди страни и го върна обратно, отрезвен за действителността в която живеем. Честно казано, след историята на Съни май вече не съм същата. Изясних си доста неща, за други се зачудих дали са просто плод на въображението му или в действителност съществуват… Странна книга, която определено трябва да се прочете от всички, наричащи се съвременни българи!
Историята в най-общи линии е следната: архитектът, проектирал в продължение на месеци своите изключителни макети от изложбата „Малката България“, като на шега попада в битката за разпределение на наркотеритории между групировките на Красавеца и на Злия. Един камион с обувки, почти същия камион – с макетите, къртица в следствените служби и клуб-атракцион „Желязната завеса“. Едно погрешно разбрано изречение, болните мозъци на шефовете на групировки, карта с диамант вместо чип и образите на Ленин, Сталин, Чаушеско… Кой ще оцелее в тази убийствена война, май само времето ще покаже.
И най-малката доза свобода те прави зависим!
