Към Водните градове на река Яндзъ и Нежно Пънлайско Цвете (4)
Щастието е направено, за да бъде споделяно. Иначе престава да е щастие.
И друга истина преоткрих в това пренасяне през времето – целият свят се проявява в един човек и човекът отразява целия свят…
Влизаме в Музея на езерото Сиху, без билети е. В безбрежното фоайе се е разпрострял макет на езерото – и друг път съм споменавала, че китайците обичат да онагледяват важни места, моменти и фигури от историята с модели и пластики.
Следващият експонат е също макет – този път на традиционната градина Уенлан.
От европейските класически паркове съм посещавала Летния дворец на Петър Първи край Петербург – руския Версай. Ех, Европа си е Европа! Ами то – красота! Разкош, величие и разточителност. Водни каскади, изкуство, феерия и злато, злато… Водещ е геометричният принцип при оформлението на подстригания парк.
Друга е красотата на китайската класическа градина, тя има дълга история… Началото е преди три хиляди години, по време на династията Джоу. И винаги е привличала вниманието на естетите (в нюйоркския Метрополитън от 18 август започва петмесечна специална изложба, посветена на китайските градини). Крайбрежието на езерото Сиху има всички елементи на една грижовно поддържана от хилядолетия градина, но в уголемен мащаб. Тук царува самата природа. Волята на небето и човешката воля са обединени в обожествяването й и в преследването на хармония между човека и сътвореното от Бог. Беззвучни поеми и живи картини, те символизират различни човешки чувства и мисли с различията и смяната на сезоните.
Цветята и дърветата имат тук дълбока символика и подборът им никога не е случаен. Например лотосът се свързва с мимолетността на физическата красота, а орхидеите са символ на плодовитост и много деца… (Тук си спомняме за Йовковия Люцкан и мъдрите му тълкувания на цветята…).
Пейзажът в китайския парк е фин и изящен. Макар и идеализиран, той винаги е имал човешко измерение. Алпинеуми, изкуствени планини, скали и вода, храмове и пагоди, множество пътечки, мостове, беседки, кули и павилиони – всички те изразяват естетически теми като спокойствие, преуспяване, самота и усамотение. Не само художниците и поетите са се вдъхновявали от градините, но и те са започнали да се идентифицират с вкусовете и нравите на техните обитатели, служели са като символични портрети, отразяващи характера на собственика.
Предпочитано място за провеждане на литературни срещи, поетични двубои, театрални спектакли, както и въображаеми излети, тези места за размисъл често са били проектирани, следвайки същите композиционни принципи, използвани в живописта. Беседките са тяхната есенция. Наричат ги “порта към луната” – сигнал за скрит вход към един алтернативен свят.
Създателите на този микрокосмос виждат и Китай – заобиколен от океана, пустини, планини и страни, чиято култура е разглеждана като по-ниска – като голяма градина с високи стени, достатъчна сама по себе си.
Сградата, която се вижда на макета, е палатата Уенлан (Wenlan). Тя е единствена сред библиотеките, построени по императорска заповед през династията Цин, с напълно запазена сграда, както и държавни ценни книжа и книги. Библиотеката отразява напредъка във философията и изкуствата на юг от долното течение на Яндзъ – една богата култура, започнала да се формира още през ІХ век. Построена е през 1784 и е една от седемте императорски библиотеки, пръснати из страната, за съхранение на държавния архив – наследство от древен Китай.
Героят, на когото е обърнато специално внимание в музея, е прочутият генерал Юе Фей (1103 – 1142 г.). Виждаме восъчната му фигура във важен житейски момент – когато майка му татуира на гърба му четири йероглифа с посланието: “Бъди честен към императора, спаси страната си от враговете!” Ръцете му са свързани в старинен поздрав, който може да се тълкува и като клетва за вярност към владетеля. Възпитан в патриотизъм от такава юначна майка, генерал Юе Фей е освободил Дзиенкан и изтласкал джурчените на север от Яндзъ. През 1134 сунските армии постигнали нов успех срещу нашествениците от север и, водени от генерала, върнали под властта на китайския император обширни територии в днешната провинция Хънан.
Юе Фей е най-обичаният герой в китайската история, който е имал репутацията на човек, отличен едновременно в литературата и в бойните изкуства, бил е и мъдър, и милосърден. Убит е в павилиона Фенбо в Ханджоу поради фалшиви обвинения от политически противник.
С времето много исторически паметници са се натрупали и свързали в дълбоки културни пластове покрай езерото. То се е превърнало в духовен дом и рай на земята – копнеж за хората от стотици поколения. Писатели, художници и учени са силно повлияни от неговото въздействие, то не може да се сравни с никакъв друг природен и културен пейзаж.
От общо 36 езера в Китай с това име, Западното езеро в Ханджоу е най-красиво. Местните хора смятат, че то е ненадминато в света по очарователната си природа. Не е чудно, че Баи Дзуи – прочут поет от династията Тан – е написал знаменателния стих: “Не бих понесъл да напусна Ханджоу – една от причините е Западното езеро.”
Докато разглеждахме забравеното време в Китай, когато може би животът е бил по-прост, или поне на нас сега така ни изглежда, между нас с Виви се върна чувството за свързаност и топлота като между стари приятели. Видяхме и езерния животински свят, и втория етаж – галерия с живописни творби, посветени предимно на легендата за Бялата змия…
Излязохме ободрени. Вероника ни очакваше в кафенето, не бързахме особено натам.
Поехме трите към Старата улица. Тук рано става обедно време, в 12 вече сме окъснели…
Потърсихме място за обяд – ресторанти много, но все китайски. Виви беше си наумила да намери някой чуждестранен заради мен, не че аз имах някакви особени претенции. Накрая се спряхме пред един тайландски като по-неутрален (откъм подправки).
Пиле с ориз – ненатрапчиво и вкусно. Виви отказа категорично да обядва с нас, въпреки настойчивата ми покана. Излезе да си купи нещо навън…
Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева