Не обичам да пиша за познати филми, защото има хора, които пишат много по-добре от мен. Но за такива, които никой не рекламира активно, пиша с удоволствие. Такъв е и Перфектно чувство (Perfect Sense), който намерих (или който ме намери) снощи. Познавам добре както Юън Макгрегър, така и Ева Грийн, но досега нямах срещи с режисьора Дейвид Макензи, което вече отчитам като сериозен пропуск.
Историята звучи плоско. Страшен вирус върлува по света, като кара хората да губят сетивата си едно по едно. На този черен фон Макгрегър и Грийн се влюбват и някакси се опитват да се задържат заедно.
Всичко се случва оркестрирано и драматично, но без кървави детайли, както в повечето филми за въображаеми пандемии – тук кървищата идват само на психологическо ниво. Разбира се, има гняв от загубата – гняв както в никоя друга ситуация, защото досега не си губил своя достъп към света. И точно когато ти остава най-малко и става най-трудно да бъдеш човек, тогава се отприщва цялата красота на тази трудна ситуация. Тогава на човекът пред екрана му става топло и красиво, защото е истински.
Както виждам, гласгоуската драма е получила немалко критики, но на мен ми хареса – не просто защото става дума за любов, която минава невъобразими препятствия, което си е сигурна десятка за момиченца, а защото показва много интересни компенсаторни механизми, които хората изобретяват, за да останат хора. А вие как ще реагирате, ако губите всичко и оскотявате ден след ден?
Юън Макгрегър си ми остава любим, а Ева Грийн гледам твърде рядко, за да мога да кажа колко добре играе в сравнение с обикновено. Съгласна съм, че връзките с терористични актове и други конспиративни теории са в повече, но те по-скоро се плъзгат по ръба на сценария, отколкото да заемат централно място и в този смисъл са простими. Поддържащите роли са повече от схематични и всичко се върти около основните ни персонажи, което може би е по-доброто решение, когато имаш всичко на всичко двама чудесни актьори.
Крайно мнение: филм, който си заслужава двата часа. Гледайте!
Още по темата:
- Parov Stelar: Когато краката ти се движат сами
- Когато работата те затрупа
- Когато супермаркетът знае пръв, че си бременна