„Капризите на Оливър” е идеалният пример за израза „грабна ми окото”. Точно това направи корицата й на един Панаир на книгата. Тъкмо бях отворила уста да откажа на продавачката, тъй като мразя да ме изнудват за покупки чрез детето, и се загледах в корицата и илюстрациите. После бавно затворих книгата и решихме да я купим.
Капризничещ батко? Познато. Прашен таван и тайнствено сандъче с три шарени топчета-капризи? Хм, интригуващо. Водно чудовище, спагетено чудовище и чудовище от счупени играчки? Бррр.
„Мамо, това детска книжка ли е?”, попита синът ми. Така започна първият ни прочит, но няма да ви описвам повече, защото задължително трябва да видите илюстрациите. Те са чудесни, необичайни, интригуващи. Като анимационен филм, само че с доста тъмен фон и намек за нещо зловещо и плашещо в ъглите. А са такива, защото автор на илюстрациите е Владимир Тодоров – художник и аниматор, работил в Холивуд по различни анимационни филми за големи имена като Робърт Земекис и Спилбърг. А aвтор на текста е съпругата му Боряна Тодорова.
Историята е добре позната, а значи и много близка, на повечето родители на поне две деца. Оливър има малка сестричка и смята, че майка му се занимава прекалено много с нея и недостатъчно с него. Случайно открива на тавана прашно сандъче с три пухкави шарени топчета, които се оказват неговите капризи. Всяко от топчетата притежава магическа сила да принуждава майката на Оливър да изпълнява всичките му прищевки – пълно обсебване на майчиното внимание, нови играчки, позволение да яде само сладки и вредни храни. Така той успява да живее безгрижно и доволно известно време, докато майка му не успее да пропъди каприза. Не след дълго Оливър и майката се оказват изправени пред мега-чудовището – олицетворение на всички негови капризи. Време е двамата да обединят усилия.
Финалът на историята? Всички знаем, че да си добър родител е трудна работа, но надявам се никой от вас не се съмнява, че капризите на Оливър биват изпратени обратно на тавана. Така де, можем да се справим с капризите на децата си! Само трябва да се мобилизираме и да впрегнем цялата си изобретателност. А най-ценното ни „оръжие” е обичта към нашите мъници. Нека не забравяме да им казваме и показваме, че ги обичаме и ценим, а съвместното четене на тази книжка е чудесен начин да го направим.
