Последните събота и неделя бяха изпълнение с екстремни ситуации в училище по роботика „Robopartans“ след като един от екипа ни от Бургас заяви, че „в понеделник просто няма да дойде на работа“, а аз за пореден път се убедих, че истинските офицери не командват „напред“, а „след мен“. Но ще започна от по-далеч.
На 25-ти и 26-ти август за първи път в Бургас се проведе събитието „Детски панаир“. Robopartans участваме редовно на събитията в София и затова приехме участието и в Бургас. Идеята е много хубава – в морската градина се събират организации работещи с деца, за да могат децата да се докоснат неформално до рисуване, спорт, шах, грънчарство и дори до роботика.
Ангажиментът, поет от партньорите ни в Бургас, е бил за двата дни от 10 до 20 часа. Максимално участие. Аз също реших да синхронизирам някои ангажименти в Бургас за събота сутринта и дори да мина да проверя как се справят преподавателите и организаторите и дали всичко е наред, след което трябваше да пътувам. До момента, в който в 13:30 организаторите на Детски Панаир, основно Пламена, ми се обади, потресена, че „нашите хора просто са си тръгнали от събитието“. Събрали нещата и тръгнали. Което е недопустимо, при вече организиран ангажимент. Разбира се, веднага се обаждам на Мария, представителката на партньорите ни в Бургас, която в прав текст ми заявява „имам ангажимент и не мога да остана на детския панаир“.
Нямало да може да дойде и в неделята. Без повече обяснения.
Без да влизам в детайли, от понеделник Мария си търси друга „работа“, с която да се занимава. Но това нямаше да реши проблема с Детския Панаир и че много ученици щяха останат разочаровани, че роботите ги няма.
Почти на излизане от Бургас се обадих на Екатерина и тя ми каза „Ти нали отиде в Бургас да решаваш проблеми, ако възникнат. Ето. Имаш проблем. Реши го.“ Отмених всички ангажименти, които имах и останах в Бургас. Това означаваше обиколка на 3 зали, от които да събера части за роботи, бързо конструиране на някои от тях в движение и в 16:00 Robopartans отново бяхме на линия на детския панаир. Разбира се, батериите на роботите и лаптопите бяха почти празни, нямах достатъчно брошурки, флаерчета, визитки, плакати. Нямах дори робопартанската си тениска, нито кой да ми помага. Но след като веднъж се справих с 300 деца на демострация в софийско училище, няколко изчерпани батерии нямаше да ме спрат.
През масата ни преминаха може би стотици деца, които научиха повече за роботите. Тъй като бях сам, бързо организирах някои от дошлите 11-12 годишни да ми станат помощници и да ми помагат да показваме роботите на новодошлите деца. Събитието стана невероятно, а аз за първи път видях как майки се включват в програмирането и конструирането на роботите, заедно с децата си, защото виждат колко е интересно.
Поуката за мен. На връщане слушайки радио Хоризонт (това се хващаше в движение) предаването бе за 100 години от Балканската война, когато, както водещият спомена, „офицерите не са командвали напред, а „след мен“.
Цялата ситуация ме подсети за историята на Боб Марли. С песните си против расизъм, за свобода и за равенство, той е бил доста недолюбван от определени хора. Два дни преди негов концерт, човек влиза в дома му и го прострелва с два куршума. След два дни Боб Марли излиза и прави един от най-добрите си концерти. В интервю след това го питат защо, а той отговаря.
„The people that are trying to make this world worst and not taking a day off. How could I?“
„Хората, които се опитват да направят този свят все по-лош не си взимат почивка. Как бих могъл аз да си взема почивка?“