Всяка година, в последния й ден, си правя равносметка каква беше тази година за мен. Ето и още една година се изтъркули и след някой друг час ще свърши и ще сме 2012 вече. Започват се с броенето на нещата, които е “ трябваше да направя, ама не направих“ или „уф тия N неща бяха много добре/зле“ и т.н. Не обичам да гледам назад с някакво жаление към това кое как е можело да бъде. Опитвам се да бъда различен от повечето българи, които никога не живеят в настоящето – все или в „славното“ миналото, или в „светлото“ бъдеще. Трябва да се живее сега и това е. От миналото взимам това, което съм научил, за да го приложа евентуално в бъдещето.
И така заминава си годината, трябва да се гледа положително напред! А 2011? Каква беше тя? Наистина – каква беше 2011?
С една дума – трудна. С две думи – адски трудна. Или ако я охарактеризирам – годината на оцеляването. И на ученето. Не много позитивни прилагателни, когато описвам 2011, но все пак и в тях се крият едни парченца позитивизъм. А как? Ами именно с ученето. Тази година се научих на много неща, които ме карат да съм горд със себе си, с нещата които правя и които ми се случиха. А те бяха много… Беше динамична година както в бизнеса, така и в личния живот, в каранията, в пътуванията, в срещите с нови хора и какво ли още не.
2011. Четна година. Така и нещата, които бих преброил сега са четни числа. А именно:
Два. Броят на моите проекти, които са и моя живот. Тази година и Solutions.bg, и Адвентура продължиха да вървят напред и да съществуват. Да, това беше най-трудната им година, но въпреки трудностите и бизнес средата, или по-скоро на инат на всичко, и двете вървят напред. Solutions.bg направи редица хубави сайтове за свои клиенти. Работихме здраво, за да може нашите клиенти да са горди със своите уеб присъствия. В Адвентура почнахме да се занимаваме с нови дейности, успяхме да направим третото годишно издание на велорали „3 Чуки“. Все малки камъчета, които като ги натрупам ми се струват като планина – точно и както аз го приемам – за огромен успех за две малки фирми.
Четири. Две + Едно + Едно (2011). Съвпадение или не, но сбора на числата в годината и броя на жените, с които имах вземане даване тази година е равен брой. Неравен е броя на изборите, които обаче правих или които бях принуден да направя тази година в тази насока. До един бяха трудни, но от всеки един от тях успях да извадя нещо за себе си, да го сложа в базата данни с know-how и да продължавам напред. От всяка една от тях научих много, но и дадох много.
Шест. Броят на дните, които прекарах в най-хипарското ми море, което съм имал. Почти седмица, в която успях да обиколя доста голяма част от южното Черноморие; да спя на палатка на едни от най-хубавите български плажове и да се събуждам сутрин от морския бриз и напеклото слънце; да чуя на концерт Моби и останалите музиканти на Спирита на Бургас. Шест дни, в които осъзнах, че човек трябва да се изгуби, за да се намери сам. Е, разбира се и с помощта на своите малко, но верни приятели.
Осем. Сбоърт на числата на новият ми адрес. Тази година се преместих в ново жилище, по което все още довършвам дребни неща. Няма нищо по-хубаво от това да изграждаш нов дом. Да мислиш с часове кое как да застане; да прекараш дълги нощи през разни софтуери за 3D моделиране, за да си визуализираш какво искаш да бъдат твоите мебели и след това да възложиш на мебелиста точно така да ги направи. Хубаво е!
Десет. Едно + нула. Завъртането на годината. Новото начало, което след часове ще се случи с идването на 2012. Сигурен съм, че 2012 няма да е последната за нашата планета и че маите нещо са объркали сметките. Също и съм сигурен обаче, че Земята няма и да е същата каквато я познаваме. Но за това – „поживьом, увидим“. До тогава – обичайте се, че всъщност не се знае – може и прави да са били маите :)