В последните седмици неволно започнахме една поредица за Йонийските острови. Днес наред е Вили, която ще ни разкаже за Кефалония Приятно четене:  

Йонийските острови: Кефалония

:)  Ах, този симпатяга Митко, дето преди няколко дена колоритно описа лодкеното си пътешествие край Лефкада и Кефалония... И ми припомни моето собствено приключение преди... хм, кога минаха три години бе?! И гледам аз - маалее, не съм си довършила разказа за Йонийските острови. Ауу... засрамих се... Честно! Коой ме знае накъде ме е отвял вятърът, след като съм пуснала епизода за Лефкада, та Кефалония и Закинтос са паднали в канала. Ми, сорри, много хем... Но пък нали има един лаф "По-добре късно, отколкото никога" ;)

Остров Кефалония

Може би с течение на времето най-лудите моменти да са ми поизбледнели, но тъкмо и няма страстно да се юрвам в най-най-подробности ;)    И географско-историческа справка също няма да давам, понеже има в Интернет - спомням си, че аз от там бях почерпила нужната ми информация, непосредствено преди да тръгна. И, като си помисля, че наближават популярните, тъй наречени "септемврийски празници", през които масово българите побягват за 3-4-5 дена към близката чужбина - Истанбул, Македония, Халкидики, Тасос, пък може би и към нЕкои други гръцки острови... Т.е. нещо от това, което ще напиша, може и да е от малко полза някому :)

До Кефалония се стига със самолет (каца в Агростоли, столицата), или по море.

Ако си спомняте, в   http://patepis.com/?p=11285    аз се метнах на ферибота от малкото градче Василики, някъде в южния край на остров Лефкада. Помня, че час и 20 минути ми се сториха доста дълго пътуване за някакви си 20 км между двата острова. Но пък не беше много скучно - сигурно 5-6 минути, след като тръгна фериботът, три делфина изведнъж изскокнаха из морето край кораба, направиха по два-три пируета над водата и спринтираха, хем някакси като по повърхността, към вътрешността на залива, който ние напускахме. Всички по палубата на мига се бяхме наредили край перилата, изненадани и очаровани от това представление. За съжаление не успях да им направя ни една свястна снимка. Напразно се кьорих следващия половин час из морето - тц, други делфинчета не се явиха. [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="о-в Кефалония - бавно и славно го приближаваме :)"][/caption] Пристигаме към 18ч. и нещо. Стоя на горната палуба и гледам как завивайки полека край скалите, корабът съвсем намяла ход и бавно прекосява малкия залив. По радиоуредбата обявяват:

Фискардо

  [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Пристанище Фискардо"][/caption]   Не знам какво е Фискардо. Мислех, че е град. Или градче. Ама абсурд, та то са само няколко къщи. Село? Не, не. И на село няма вид. Ох, гръцка работа. Любопитно ми е как ще успее ферито да се паркира до малкия кей, обаче става изненадващо лесно. За нула време от долната палуба се изсипват три-четирите автобуса с туристи и десетината коли и, докато се озърне човек и цъкне няколко снимки, всички возила за нула време - въз по пътя и - нанякъде зад хълма. В настъпилата тишина се чува само леко подпляскване в кея. По това време на годината (около 20.09.) явно към 18:30 вече денят си отива. На всичкото отгоре, докато бях на кораба, едни сивкави облаци взеха да се разстилат отнякъде - само това остава, времето да се развали, мисля си... Пътят се движи едва ли не по билото на планината. Кефалония очевидно е планински остров. И ми изглежда малко странен. Не знам защо, но си мислех, че е обвит в растителност.... Щото нали е остров?! (да бе, знам, че няма логика :) Но тогава, в онзи момент, си мисля, че донякъде би трябвало да прилича на Корфу. Или на Лефкада.

Ми нали са все Йонийски острови...

Искам да кажа, че особено на места, първите 20-тина километра от острова определено ме разочароват - едни голи, ронливи скали, сипеи, безжизнено такова, или пък непристъпни отвесни скали... бе, пущинак направо. Иначе пътят е "шест" - гладък асфалт, знаци, маркировка - цивилизовано. А, като казах "знаци", видях и невиждан до момента знак за внимание - триъгълник, в който е нарисувана коза. Ама от изненада не успях, пък и нямаше как да го заснема. Значи, виждам знака, цъфва изведнъж току пред един завой, опулвам се, и вече е зад гърба ми; остър завой надясно... и в този миг ги виждам и тях. Козите!

Мамма мия! Като кадър от някакъв сюрреалистичен, фентъзи филм

Стръмни сипеи към морето долу, лек сумрак и диви кози, щръкнали по камънаците. Много! Сигурно над 20 големи козища и цяла шайка мънинки, направо бебета още - бели, кафяви, черни, шаренички - бе, като някои алпинисти накацали по скалите, ви казвам, под, над, край пътя - шок, направо! Хийй... И как да го снимам това чудо, боже мой, като няма как да се спре - точно тук пътят е тесен, криволичи напрестанно на зиг-заг, опрян е в скалите отляво и долу морето, отдясно. На всичко отгоре в този момент има трафик и в двете посоки, и возилата са почти едно зад друго. [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="о-в Кефалония - гледки от завоите по пътя"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="о-в Кефалония - гледките от пътя, на скорост и на смрачаване"][/caption]  

Следва нова табела: Миртос Бийч

И след секунди се появява уширение над морето, подобно на италианските тераси по Амалфитана. Сто на сто, всички минаващи за пръв път оттук, задължително спират за минутка. Е, картинката май си заслужава  :) [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Най-прочутият плаж на о-в Кефалония: Миртос - гледан от пътя горе, пак по същото смрачаване ;)"][/caption] След около 2 км пътят се пръсва почти като лъчите на звезда в 4-5 посоки. Моят хотел е в

Сами,

т.е. от другата страна на острова, точно срещу Итака. [geo_mashup_map zoom="8"] [geo_mashup_location_info] А защо Сами? Защото, според инфото, там наоколо се намират двете топ забележителности на Кефалония - езерото Мелисани и пещерата Дронгарати. [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Хотелът. По-точно част от него. Казва се "Атина" и в www.booking.com има отлична оценка за него."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Гледката от моята стая"][/caption]  

Хотелът е в "класически" гръцки стил

- не много голям, на два етажа с външно стълбище, изцяло в бяло, "разчупено" от зеленото на разни растения. И е чист, обзаведен с най-необходимото, не е и скъп. При това офертата е със закуска и вечеря. Все пак, вечерта в тъмното, не съм кой знае колко очарована. Но не се и оплаквам. На сутринта обаче, откривам, че сме в най-най-най в края на Сами, но затова пък езерото Мелисани е на по-малко от километър от хотела.

Плажът... хмммм... за плажа мноого още може да се желае.

Но, както разбрах по-после, на Кефалония, освен Миртос, май има само още 1-2 по-пясъчни плажа. Но пясъкът на всички, включително и на Миртос,  всъщност е едър и груб, и с доста камъчки. Затова пък водата е синя, та синя, топла и прекрасна :) А тук при Сами, плажната ивица е около 7-8-стотин метра общо, изцяло е от ситни-дребни камъчета. И не знам дали защото беше извън сезона, но частта пред хотела си беше абсолютно дива и пуста. Е, да, ама пък морето... аах, моретоо! :) [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Морето край хотела в Сами"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption=""Лунгомаре" :D  ... Оф, пардон, Крайбрежната алея на Сами  ;)"][/caption]  

Сами се оказа малко и "заспало",

хем във всякакъв смисъл, градче. Най-вероятно, защото вече беше извън сезона. И е толкова голямо, че може да бъде кръстосано надлъж и шир без особено бързане, буквално за половин час. Покрай пристанището му, където по разписание спират и едни грамадни фериботи, даже и от Бриндизи, по стар гръцки обичай има редица заведения, половината от които вече не работеха по това време, а от останалите, половината пък вече ги ремонтираха за следващия сезон. Аз обаче реших, че ми се хапва прясна гръцка риба и по обедно време почнах като котка, душейки да обикалям, край тия 3-4 ресторантчета, които все още работеха. Взирайки се да открия и английски вариант на изписаното на гръцки меню пред входа, неусетно изпротестирах на глас: Еее, аман бе, да ви се не види и езика... Що не сте го написали и на английски барем бе... Националисти такива! И в този миг чувам на чист български: О, българка ли си? А? Заповядай. Обръщам се - един младеж ме кани: Заповядай!

Ха! И следва блиц:

Ами ти какъв си тука? - Сервитьор. О, браво! Ами прясна риба има ли? - Има, естествено. Ама прясна ли е? - Гарантирам! Пържена, печена? - Каквато искаш. Скъпо ли е? - Зависи от рибата. Каква ще ми предложиш? - Амии... пържена еди-каква си.. (Е, как се запомня гръцкото име на риба?) Хубаво, и плюс салата, картофки и бира, колко ще струва? - (мисли малко) Към 8-9 евро. Онази маса в кьошето, там до лодките... моята ли е? - (усмихва се) Става, заповядай. [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Ей в това ресторантче тук им изядох рибата  :)"][/caption] След 10-12 минутки пред мен кацва една голяяяма чиния, пълна с пържени рибки, плюс по домашному пържени картофки и салата от домати и още нещо си. Биричката - както се полага - с насълзени стени. И ухае едно апетитно... Я да видим к'во става тука сега - опитвам внимателно едно рибе... ммм.... я още едно... ммм... Охаа, че като ги подметнах - ау, като невидяла!... Божествена рибка, ох... Кълна се - по-вкусна риба не бях яла до момента! Направо щях да се пръсна. Също като люта китайска манджа в подозрителен китайски ресторант - твърдиш, че толкова люто, не, абсурд, не можеш да го ядеш... ама ядеш, та ушите ти плющят, щото то губиш контрола и не можеш да се спреш  :D  Та, тé такова нещо беше и с тая риба! - Ометох я, ударих още една биричка, издух се като плондер за по-малко от 10 евро. Побъбрихме си между другото с момчето - оказа се, че имало и други българи, които да работят на Кефалония и на Итака отсреща. Само покрай Коледа се прибирали за кратко в България и пак се връщали тука.

Сега няколко картинки от Сами:

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Из центъра на Сами"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Из уличките на Сами"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Из уличките на Сами"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Из уличките на Сами"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Ах, тези средиземноморски бугенвилии, всеки път ми вземат акъла!  :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Сами - Оп-паа, пак излязохме в центъра!  ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="И един от кефалонийските изгреви, видени от балкона на хотелската ми стая"][/caption]   Апропо, собственикът на хотела беше един... Е, грък. Ама Майк. Така искаше да го наричат. За супер краткия ми престой установих, че човекът работи наравно с персонала си - на рецепцията, на бара, шматка се из хотела и двора, кара продукти с колата си, помага при нужда на някой да качи куфар, или просто търчи да изнесе отвътре някъде стол навън на някоя възрастна мадам курортистка да поседне на сянка. Разпитва всеки от гостите как е спал, има ли нужда от нещо, харесало ли му е еди-къде си, т.е. където е бил през деня. А гостите му бяха преобладаващо холандци и англичани. О, и май знаеше имената на всичките си гости, винаги се обръщаше към всеки на име. Моето също запомни на мига. Изобщо, голям шемет! :D Та, значи, още първата вечер, малко след 21ч. реших преди да си легна, да ида да видя каква е хавата, и слизам до бара. Докато се кумя, за да не седя на празна маса, какво ли питиенце да глътна, пък и за здрав сън  ;)  и той идва при мен. И с думите "Тази година за пръв път въобще ми идва някой от България", сяда, слага пред мен чашка, казва "Това е едно гръцко питие, малко Метакса", представя ми се, подава ръка, пита как е на български "наздраве", казвам му, и той вдига своята чаша: "найздравье!". Не съм по коняците, но уважавам жеста му и... ближа, ближа... капка по капка... Иначе моментално си влизаме в тон, разбъбряме се сладко, почваме и да се хильотим  на вицове разни и глупости всякакви, той става от време на време да обслужи някой на бара, връща се пак... И така, до малко след полунощ, докато напълно ми снеме анамнезата... :) Да, побъбрихме си приятно. И после пак - всеки път, когато в следващите два дена го нацелвах на кафе или коктейл следобеда, а вечерите - просто задължително ме канеше в бара. И, факт - не ми позволи да платя нито веднъж. Аз, след като ми отказа още първата вечер, помислих, че накрая, преди да си тръгна ще си платя накуп, както е обичайно на някои места, но не би. Заяви, че жестоко ще го обидя, ако настоявам, той ме бил черпил, защото просто му било мноого приятно да си приказва с мен. Еемии... На изпроводяк ми връчи визитката си, написа отзад личния си телефон и заяви: когато искам, съм добре дошла, може сама, може и с приятелка, а ако няма място в хотела, в къщата му (на 20-30м зад хотела) винаги щяло да има място, а и живеел сам... е, можело и с мъж да съм (но това беше с половин уста и подобаваща физиономия)... Благодарение на Майк научих разни неща. Например, че пещерата Дрогарати не си струвала, но езерото Мелисани да не го пропускам. До Итака също не си струвало особено - заради легендите там ходели много туристи и било мнооого комерсиализирано... И още разни истории за града, за острова, за Гърция... за племенниците и сестра си, за дългия си кефалонийски род въобще, за книгата/филма "Мандолината на капитан Корели", чието действие се развива на Кефалония и филмът е сниман там, а също и кога, как и защо изобщо е станал хотелиер, след като преди това е учил еди-къде си из Европата и то нещо съвсем друго. Изобщо, ужасно любезен, постоянно усмихнат човек, с чудесно чувство за хумор, знаеше имената на всичките си гости, както казах, знаеше и кой какво и как го пие, кой коя стая предпочита, защото си имал от години и постоянни клиенти; някои идвали винаги в точно определено време на годината... А може би и ти? (ме пита) Ами, може би... Е, да, ама вятърът впоследствие ме отнесе през едно море пó на запад от Кефалония ;)

Обобщено:

Да забравим за Майк. Не знам как е точно в разгара на сезона, но

през септември остров Кефалония е изключително спокоен,

бих казала, излегнал се сред морето и заспал на припек под слънцето /Боже, какви ги говоря?!  :D /  Kоето слънце, обаче, е все още толкова горещо, че спокойно може човек да се позапържи и на плажа. Стига да не му пречат камичетата :D  Но пък сигурно Майк или някой подобен на него услужлив грък с радост ще му даде шезлонг и лежанка да не му се ръби гърбината.

Кафалония ми се видя, сякаш див и някакси първичен остров.

И в същото време, там където има цивилизация, не липсва нищо от нея, удобствата са пълни. През септември цените рязко падат, а /мисля/ качеството на обслужването се запазва. Имате голям шанс да опитате местни плодове и зеленчуци, превъзходни са... А пък прясната рибка, пък и местното винце - о, думи нямам! Вярно, може и да срещнете някой "дървен" грък или гъркиня, на която светът й е крив в дадения момент, но бих казала, че хората преобладаващо са добронамерени и любезни. Много често срещано явление е човек да им говори на английски, а те да му отговарят на гръцки. И въпреки това, да се разберат :)

За тези, които се интересуват основно от културни ценности - едва ли ще бъдат удовлетворени на Кефалония.

Онези, които предпочитат СПА-курортите със скъпите глезотии и превземки - оо, едва ли, мисля няма смисъл, също да не тръгват натам. Кефалония ще се хареса обаче на тези, които обичат мир и спокойствие, лежерно пътуване, почти недокосната природа, прозрачно, плацикащо се море в заливите и зашеметяващи изгреви и залези. Мда, Кефалония определено е за тях.

Още няколко гледки от острова и столицата Агростоли:

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="о-в Кефалония"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Пейзаж от о-в Кефалония (зум)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Агростоли, сниман от пътя през залива"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Из Агростоли"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Из Агростоли"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Агростоли - крайбрежната улица, водеща към пристанището"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="А, ей го и билетчето за вход към подземното езеро Мелисани. Ами да, има вход... и нЕма лабаво  ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Езерото Мелисани, но за голямо мое съжаление, а и непонятно защо, всичките ми снимки от него са странно размазани като по някаква магия. Само три са свестни и тази е едната. А езерото е необичайно, интересно и си струва да се види. Да.  :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="О, това е пристанчето пред хотела в Сами..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="И отново почти дивият о-в Кефалония, гледан откъм морето :)"][/caption]   Следва Закинтос... Автор и снимки Вили       Други разкази свързани с Йонийските острови – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)"]