Преди няколко дни получих от няколко различни приятели един и същи линк: http://goo.gl/KJtmw. Накратко – статия на тема Уикилийкс, Асанж, Еквадор, Великобритания, САЩ и прочее.
И я препоръчвам за четене.
Не и за безусловно вярване. Поне една трета от статията е чиста проба пожелателно мислене. Друга една трета е, да го кажем най-меко, преувеличения. Но към една трета са неща, които са верни, а няма откъде другаде да бъдат прочетени.
Кое към коя трета спада? За да не се правя на интересно-загадъчен, ще дам личното си мнение по-долу. Само че то е просто лично мнение. Може да е грешно, предубедено и каквото щете още. Ако ви е любопитно как мисля, прочетете го. Но ако ви е любопитно каква е истината, пресейте линкнатата статия (и мнението ми) със собствените си глави.
Информацията в медиите, и дори в Интернет напоследък е като малко зърно, размесено с много плява. Който я гълта на доверие, пълни стомаха си с отпадък. Който “интелектуалски” отрича всичко, пък пълни стомаха си с въображението си. Реално се храни само този, който упорито, неуморно и неизчерпаемо пресява интелектуалната си храна.
С тези уговорки, моите 5 ст.:
Не вярвам, че кейнсианството е Пътят, Истината и Животът в икономиката. Но вярвам, че то е един важен поглед към икономическата истина, и че в немалко времена и икономически условия е може би най-важният и правилен. (В немалко обаче и не е. Всичко зависи от условията.)
Дали Асанж ще бъде арестуван още на летището в Стокхолм от американски агенти и транспортиран експедитивно в САЩ? Струва ми се по-близо до художествения екшън, отколкото до реалността. Но че ако отиде в Швеция в крайна сметка ще бъде транспортиран по един или друг начин в САЩ може да се усъмни само някой, който току-що е паднал от Луната. (Или някой, който мисли събеседниците си за такива.) Вероятността това да не се случи е равна на вероятността след като бъде пратен там да не бъде съден, затворен или ликвидиран.
Нямам представа дали групата на Уикилийкс се е договаряла нещо с британските власти. Не ми се вярва. И съм убеден, че описаните два “удара” нямат нищо общо с тях. Че по-скоро те са се лепнали към момента на пробуждането на южноамериканските държави, отколкото да са го нагласили към себе си.
Че Кристина Киршнер плати окончателно дълговете на Аржентина към МВФ, шестнайсет месеца по-рано, е факт. Както е факт и че това хич не беше приятно на МВФ, колкото и парадоксално да звучи. Дали МВФ е зловеща световно-конспиративна организация, създадена, за да държи света под финансов ботуш? Свикнал съм да не вярвам в световни конспирации. Но че МВФ не се зарадваха на изплатените предварително пари е факт – а трябваше да го празнуват. Факт е и че не казаха нито една добра дума за Аржентина, справила се неправдоподобно добре с дълговете си – а беше нормално да я разхвалят до небето и дадат за пример на целия свят. Нещо тук намирисва.
Доколко латиноамериканските държави ги вдигна точно кейнсианството? Спорен въпрос. Във Венецуела и Боливия левичарската политика направо катастрофира – ако не беше венецуелският петрол, щяха да измрат от глад. В Еквадор също не се справят с нея кой знае колко добре (нито пък чак толкова зле, ако трябва да сме честни). Но в Бразилия предишният президент, Лула да Силва, буквално възроди националния бизнес и изстреля страната в Г-8 благодарение именно и точно на кейнсианска политика. Подобен успех отбеляза и Аржентина. Тоест, очевидно има грешни начини за провежданено на кейнсианска политика, но има и верни. А щом има верни, значи тя работи. (За грешните – всяка политика може да бъде объркана до степен да не работи, точно както всяка машина може да бъде повредена. Критерият е дали работи при правилна експлоатация. Дали няма следващите правителства да я оплескат и съсипят, не знам – естествено, че е възможно. Но на този етап очевидно може да работи, и то в насока стимулиране на бизнеса. Тоест, неолибералният девиз “няма никаква алтернатива” очевидно е най-обикновена (само)измама.)
Грешни ли са идеите на МВФ? Зависи откъде ще се погледне. МВФ не е благотворителна организация, той е нещо като международна банка. И точно както банката се интересува не дали сте добре, а дали ще си получи обратно дадените назаем пари, точно така и МВФ не се интересува дали държавите са добре, а как да върнат взетите заеми. Оттам нататък идва естественото противоречие между заделяне на пари за връщане на дълговете веднага, и заделяне на пари за развитие (и по-лесно връщане на дълга за в бъдеще). Както се видя от опита на Аржентина, второто поне в някои случаи се оказва несравнимо по-ефикасното. А е вярно, че МВФ обикновено натиска за първото. Не защото са зли, а просто защото си гледат интереса, както са го учили, по като правило неолиберални програми. И нерядко подходът им е правилният – Аржентина успя да се вдигне чрез наложените реформи, които за немалко хора бяха болезнени. Много други държави няма да си мръднат пръста за реформи, докато има как да клинчат от тях… Но понякога този подход се оказва вреден. Отново опираме до специфика на случая.
Това, че имало едни тайни планове как светът да бъде поробен, и как латиноамериканските държави се сдобили с тях благодарение на Уикилийкс и Асанж, ми се струва ненаучна фантастика. Но е факт, че аржентинците си платиха дълговете и сега са в правото си да искат обезщетение за щетите, които им бяха причинени от САЩ и МВФ. Че няма да го получат е ясно. Но справедливостта е на тяхна страна, и по тази причина немалко хора в САЩ или Великобритания ще се срамуват от държавата си. А какво става с държави, чиито граждани се срамуват от тях, вече сме виждали. Поне тия от нас, които добре помнят времето на комунизма и как той рухна.
Историята около анулирането на дълга на Еквадор е леко пре-ентусиазирано описана, но фактите са като цяло тези. Вярно е, че тълкуването им е леко различно – все пак стана възможно “Юнайтед фрут къмпани” да бъдат осъдени на глоба от 6 милиарда долара, и то в САЩ. Очевидно САЩ са държава, в която, ако справедливостта е на твоя страна и имаш един минимум от подкрепа, успяваш да защитиш своето. Представяте ли си подобно дело да успее в Путинова Русия, или в Китай?… Уви, това не отменя факта, че САЩ наистина са се държали дълги години като почти поробител на Латинска Америка, и че и сега щяха да се опитат да го направят. Но и показва, че те не са само черни, точно както не са и само бели. (Изобщо, чисто черното и чисто бялото съществуват единствено в главите на лудите, идеолозите и другите хора, които живеят извън реалността.)
Рафаел Кореа няма нищо общо с благороден Робин Худ. Че много от медиите, които го плюят, са подкупени от негови противници и врагове, е факт. Но е факт и че той мачка безмилостно и тези медии, които искрено сочат негови реални недостатъци. Че вкара в затвора корупционерите от предишните власти, е факт (и ако падне от власт в Еквадор, аз бих го предложил за български министър-председател с две ръце и два крака, въпреки купищата му други недостатъци). Че успешно прецака САЩ като Давид срещу Голиат е факт – дори само това вече го прави легенда. И че успешно се опъна на Великобритания – също. (Защото заплахата на британците, че ще измъкнат Асанж от посолството му със сила, си беше съвсем истинска – ако Кореа не се беше опънал категорично и с подкрепата на цяла Южна Америка, най-вероятно щеше да бъде и реализирана. Почна да се говори, че тя била “чисто хипотетична” след като Бразилия и Аржентина подкрепиха позицията на Еквадор.) Още едно парченце от мозайката, което не е нито чисто бяло, нито чисто черно. Дали в крайна сметка ще излезе повече бяло или повече черно, ми е трудно да кажа – има по доста и от двете. Но дори ако “избере Тъмната страна”, ще е показал на хората немалко на тема как се постигат добри и свестни неща.
Балтазар Гарсон също е попреславен излишно. Но казвам “излишно”, защото конкретно той има предостатъчно истински заслуги. И той не е чисто бял, но бялото при него е много повече от черното. Не го познавам лично, не зная какви мотиви го ръководят, но като цяло неговите дела са реален пример за това как трябва да действа истинският, честен и непоколебим юрист. Ако трябва да разчитам на някого в цялата тази каша от оттенъци и степени на сивото, ще е той. Да, задължително ще преценявам нещата и сам. Но наложи ли се да избирам на кого да вярвам, ще е на него. Тук Модилиани не е сбъркал. И мисля, че ако някой разполага с истински страшните документи срещу правителствата, това е той. Просто защото всеки с мозък в главата си би избрал да вярва в тази каша на него.
(А тези документи ги имат и още много хиляди хора по целия свят. Помните ли как Уикилийкс разпространяваше един файл, зашифрован с AES256? Този файл е компресиран архив с въпросните документи. Бих очаквал въздействието му върху човечеството да е сравнимо с това на атомните бомбардировки през 1945 г, макар и да настъпи доста по-постепенно. Ако не и повече – защото той ще промени именно мисленето на мислещите хора. Ключът за разшифроването му всеки момент може да се окаже на бял свят. И понеже Агенцията за национална сигурност на САЩ може да разбие този код (подозирам, че е избран именно затова), някои политици във Вашингтон знаят какво съдържа файлът, и до какво може да доведе твърде груба намеса от тяхна страна…)
А най-тъжното е, че тези политици не се усетиха навреме. Ако бяха отреагирали правилно, можеха спокойно да оставят ключа да излезе и да кажат: “Фалшиви компромати, какво да очаквате?”. И, промити от медийните машини, огромното мнозинство хора щяха да им повярват. Но и САЩ, и Великобритания, и Швеция направиха всичко възможно, за да убедят всеки човек с глава на раменете си, че съдържанието на файла е истинско. (Великобритания примерно пусна Пиночет, който беше избил десетки хиляди невинни без съд и присъда, да се измъкне по дипломатически път спокойно. Но за Джулиан Асанж е готова да наруши Виенската конвенция, за да го арестува. Задачка с понижена трудност: измислица ли са документите от Асанж, или истината?)
И е вярно, че в повечето медии не излиза нито дума за тези неща. Но пък са пълни с новини в кой мол пазарувала щерката на Христо Стоичков, как Робърт Патинсън нямало да прости изневярата на Кирстен Дънст и как Багата завел приятелката си на море. Като изключим, че последното все пак говори за нещо добро – един тежко ранен момък е пооздравял – къде са тези неща по важност в сравнение с това, че някои южноамерикански държави са налучкали правилния подход към икономически просперитет, насред цялата тази криза?…
Затова и пуснах този линк, и този вече прекалено дълъг запис. Благодаря на изтърпелите да го дочетат.