Тоя ми уби мъничкото средство за достойно съществуване, както и на много, много други. Повярвахме му на лакърдиите, че е десен и затова връчихме в ръцете на банда олигарси решенията как да живеем. Тоест мизерно да живеем.
Преди Баце имах микрофирма. Аз - собственик, и две пенсионерки - наемни работнички.Които кандисаха на ниската надница, защото им давах всеки месец 10% от продажбите. Колкото повече продадат, толкова повече взимат и няма шест-пет гяволъци от моя страна, защото те знаят оборота, нали минава през ръцете им. Ама тая дребнособственическа идилия беше преди ГРОБ.
Първо ме отебаха двама големи доставчици. Щото ги отебал Дянков, като им задържал плащания. Повярвах им, защото с тях работех от време оно, а Дянков дойде никакъв. Това в първата половина на 2010 г. Ама от това, че повярвах, балансът ми не се оправи. Все някак щях да глътна това, ако не почна да спада от миналата година търсенето. Яко да спада. Продавам стоки не от първа необходимост като хляб или цигари, така че бързо усещам като почнат хората да обедняват. Освободих едната пенсионерка и поех нейната работа, но не стана. Мъчих така година и половина, но преди 3 месеца затворих - не излиза сметката, а имам разум да не втъвам с ипотеки на лично имущество (друго нямам). Не закрих фирмата, защото разходите по закриване са големи, а смисъл няма, тъй че някъде Дянков продължава да ме отчита като дребен бизнес.
И така след 8 години свободно плуване в пазарното море, станах пак наемен работник. Починах си 3 месеца като затворих бизнеса, и се наех в средна фирма на средна мениджърска длъжност със средна заплата за средноинтересна работа. Не се оплаквах, защото мнозина като мен нямаха и този шанс, само констатирам. Спокойствието и липсата на стрес (защото само матрял може да мисли, че като имаш бизнес, си вдигаш краката и си свиркаш) започнах да обективирам в лични проекти - ремонт с преместване на банята, оправяне на зъбите (което си е тегаво и скъпо, тъй като не е въпрос на кариеси, а е ортодонтия) и сериозно предложение за авторски материали .
Е, благодарение на Бойко бях спасена от всички тия грижи. Пичът, при който почнах да работя преди месец, затвори и той. Благодарим ти, Партийо любима, благодарим ти, ГРОБ, че мислиш вместо нас и ни спасяваш от всички грижи!
Поука, или какво иска да каже авторът:
![]()
Преди Баце имах микрофирма. Аз - собственик, и две пенсионерки - наемни работнички.Които кандисаха на ниската надница, защото им давах всеки месец 10% от продажбите. Колкото повече продадат, толкова повече взимат и няма шест-пет гяволъци от моя страна, защото те знаят оборота, нали минава през ръцете им. Ама тая дребнособственическа идилия беше преди ГРОБ.
Първо ме отебаха двама големи доставчици. Щото ги отебал Дянков, като им задържал плащания. Повярвах им, защото с тях работех от време оно, а Дянков дойде никакъв. Това в първата половина на 2010 г. Ама от това, че повярвах, балансът ми не се оправи. Все някак щях да глътна това, ако не почна да спада от миналата година търсенето. Яко да спада. Продавам стоки не от първа необходимост като хляб или цигари, така че бързо усещам като почнат хората да обедняват. Освободих едната пенсионерка и поех нейната работа, но не стана. Мъчих така година и половина, но преди 3 месеца затворих - не излиза сметката, а имам разум да не втъвам с ипотеки на лично имущество (друго нямам). Не закрих фирмата, защото разходите по закриване са големи, а смисъл няма, тъй че някъде Дянков продължава да ме отчита като дребен бизнес.
И така след 8 години свободно плуване в пазарното море, станах пак наемен работник. Починах си 3 месеца като затворих бизнеса, и се наех в средна фирма на средна мениджърска длъжност със средна заплата за средноинтересна работа. Не се оплаквах, защото мнозина като мен нямаха и този шанс, само констатирам. Спокойствието и липсата на стрес (защото само матрял може да мисли, че като имаш бизнес, си вдигаш краката и си свиркаш) започнах да обективирам в лични проекти - ремонт с преместване на банята, оправяне на зъбите (което си е тегаво и скъпо, тъй като не е въпрос на кариеси, а е ортодонтия) и сериозно предложение за авторски материали .
Е, благодарение на Бойко бях спасена от всички тия грижи. Пичът, при който почнах да работя преди месец, затвори и той. Благодарим ти, Партийо любима, благодарим ти, ГРОБ, че мислиш вместо нас и ни спасяваш от всички грижи!
Поука, или какво иска да каже авторът:
Какво да казвам, то всичко е ясно... Догодина пак си го изберете Тиквата.
