Витошка е затворена за коли и трамваи от близо две години и за това време се самозароди нещо много хубаво там. Много бутици затвориха и на тяхно място се появиха заведения със сядане на открито, някои хубави, други не толкова, но си беше чист социален експеримент. В пиковете летни следобеди улицата прелива от хора. Тази тенденция съм сигурен, че следващите няколко години ще се засили и Витошка ще стане страхотно социално място. На тази тенденция отговаря нуждата за нова хубава настилка с махане на трамвайните линии. Но за съжаление я налазиха конюнктурните типчета и й резнаха частично крилата.
Забелязвам една особена тенденция в поведението на Общината. Когато става въпрос за нов проект за обществено място, в публичното пространство се появява скандално отвратителен проект, колегията негодува и след това се изпълнява нещо, което няма нищо общо с проекта. Това е начин за туширане на напрежението, въпросът е – до кога? Такъв беше случаят с булевард Цар Освободител, там резултатът беше съвсем приличен и спокойно можеше да се мине с една промяна на настилка като се избегне драмата. Нооо при Витошка не им се получи и си пролича, че просто толкова могат и че са спрели някъде далеч в миналото. Всички си спомняте ин-ян извращението. За конкурс да не говорим. По света е немислимо подобни зони да се решават без конкурс, та дори проформа.
95% от столичани сигурно ще ме изгледат странно и ще си кажат “глей кво е хубаво и спретнато”. Ами така е, но можеше да е далеч по-хубаво за същата инвестиция. Естествено, нещата можеха да са и далеч по-зле. Та ето малко лични размисли и страсти и защо се чувствам като в тъп сапунен сериал, когато минавам оттам.
Милиони турски плочки пое столицата това лято.
Появиха се някакви съмнителни, умрели от скука кашпи, облицовани със смешни декоративни тухлички и така се добави четвъртият цвят в до болка познатата сапунена жълтооранжева гама.
Вбесяващо е как са нарисувани едни линийки и едни равномерни растери без въобще да са обвързани със съществуващата растителност. Кашпите и дърветата нямат нищо общо, а за дърветата е оставено миниатюрно място в бетона.
The raster – защо си усложнявате живота бе, мили хора, нещата могат да са толкова по-прости…
Зелените петна (не задължително на пиедестал) спокойно можеха да са обвързани с дърветата, а не с безумния растер.
На тези декоративни тухлички колко време им давате?
Как да не се вбеси човек при подобни гледки… И тук въобще не са виновни майсторите, а онези спрели типчета със сънуваните форми. Ако ще правите кръгли форми, ги правете със самата настилка, а не мъчете работниците да режат плочки като обезумели.
Невероятно впечатляващо, с нетърпение чакам ин-ян знака.
Така става когато няма ясна технология при изпълнение. Хабите материала, приятели.
Язък за хубавите шахти и отводняване!
Някой ако се изгуби, да си намери посоката.
А ето за този бордюр мислителят, който го е измислил заслужава един мощен шамар зад врата. Да прекъснеш пешеходна ос с бордюр – безценно.
Спретнато, хубавко и бозавко, точно като в пенсионерски сериал. Честито! И ще следим с онзи бордюр какво ще стане.
Честно да ви кажа като са решили да си разпределят проекти под масата, поне да си вземат няколко талантливи хора да им правят нещата или пък да събират някакви мнения преди това.
А за останалата част на Витошка предлагам да махнат линиите и да сложат един хубав асфалт, поне в това са добри и да оставят улицата докато дойдат по-добри времена.