Дядо Йоцо е прекрасен. Добър, мил, весел, дружелюбен… Със сигурност доброто момче някога е било нечий домашен любимец. Може би дори някога някой се е хвалел със своя чудесен кафяв лабрадор.
Някога, някога отдавна. Защото Дядо Йоцо е живял дълго на улицата. Успял е развие страховита глаукома – болезнена, ослепяваща, объркваща целия му живот глаукома. Глаукома на поне 2 години, първо на едното, после и на другото око… Ето така изглеждаше горкия, когато се срещнахме с него за първи път:
Дядо Йоцо е на 10-тина години. Чудесен, мил пес. Напълно сляп. Дядо Йоцо няма да прекара тази зима на улицата. Дядо Йоцо вече живее при нас – в старческия дом.
Ето го, това чудесно, добро куче, което се е оказало ненужно в някакъв момент:
Едното око на дедко е вече оперирано. Ще оперираме и второто – момчето е сляпо, но продължава да изпитва болка в очите си, те трябва да бъдат остранени. Дали пък няма някой да се смили над него? Да му даде няколко години живот в обич въпреки тъжното му състояние…