Когато едно решение се взема на нервна почва, полученият резултат не е особено добър. Да вземем за пример приумицата на Сергей Игнатов предучилищната за петгодишните да бъде задължителна.
Не, в това няма нищо лошо, а още по-добро щеше да бъде, ако имаше къде да бъдат наврени тези допълнителни задължителни групи. Защото ето какво се получава.
В България, както знаем, местата в детските градини и яслите са крайно недостатъчни. Недостатъчни до степен да се разиграват на лотария. Задължителната предучилищна за петгодишните обаче доведе до несъществуващи места в детските заведения. Реално погледнато, в момента единственият начин някоя майка да успее да си запише детето, е или да се обяви за самотна, социално слаба и пр., или да действа с подкупи. Плашещото е, че напоследък дори и подкупите не вършат работа, просто защото поради пълната липса на места подкупваните могат да помогнат само по един-единствен начин на майката – например да приберат детето й и да си го гледат у тях.
Добре, тук говорим за добре организирана и институционализирана глупост. Липсата на достатъчно места в детските заведения води до невъзможност на майките да работят, от което губи икономиката. Не всяко дете има баба и дядо, които да го гледат, така че родителите се виждат в чудо пред прелестния избор:
1. Единият родител (най-често майката) си остава вкъщи без заплата и си гледа детето
2. Въпросният родител започва работа, но си дава заплатата за гувернантка или за частна градина
3. Възможно е закъсалите майки да почнат да отглеждат децата си на някакъв комунален принцип, обаче наскоро по телевизията беше обяснено колко лошо и противозаконно било това, понеже нямало било педагози и не помня още какво
Улицата е задъдена, остава само да бъде открита официално – с рязането му на ленти там и с девойките в народни носии.
Filed under: Из друмищата на Абсурдистан Tagged: Детски градини, Обединени детски заведения 
