на фона на цялата медийна скука (с голямото изключение Капитал/Дневник) в последните месеци и години днес два наистина смислени текста
Елин Рахнев
“Човек е препълнен с толкова много светове, че понякога не знае в кой е.”
“Отдавна в България не са се издавали толкова много книги с лирика. Това, че едни хора се чувстват далече от метафизиката на деня, е повод за много размисли. И все пак по-добре книги с поезия, отколкото строежи на безкрайни офис сгради, безсмислено стърчащи – празни и кухи. По-добре книги с поезия, отколкото мълчанието на агнетата.”
“Явно имаме болезнена нужда от фантазия. Без фантазии човек се превръща в амеба. Изпълнява няколко естествени нужди и това е.”
целият текст на Елин (изумително) в 24 часа
Теди Москов
“Аз пожелавам да имаме толерантност. Ние сме много нетолерантни хора и въобще в материалното измерение на света щастието за един автоматически означава нещастие за друг, т.е. да имаш повече, значи по-малко за другия. Не съм комунист, нито социалист, но апелирам към някакво смирение в хората и толерантност. И някъде съм го казвал, че с удоволствие да вдишваме въздуха, който ни е даден, но да не го издишваме в лицето на съседния човек, ако не сме си мили зъбите”