След като ви разказахме какви са били грандиозните и неосъществени планове на Главпроект за южното Черноморие, сега ще ви покажем два от малкото осъществени примери.
Мотелът в Аркутино
Мотелът е проектиран от арх. Христо Генчев и предлага напълно адекватна архитектура за място, на което дотогава не е имало нищо друго освен дюни.
Структурата му напомня на бунгала, разположени вертикално — обща, открита комуникация и общи зони за релакс (стълбището) с възможност да си паркираш колата под око.
Направиха ни впечатление няколко неща — липсата на тераси на стаите (може би защото е мотел все пак), външните стълбища, покрити с ламарина, и партера, обособен като покрит паркинг.
Мотелът сред дюните
Разпределение
А така е изглеждал преди години. Колите са на сянка и под око.
Днес мотелът все още функционира.
Неподдържан е, но ламарините над стълбищата са си все такива.
Озадачи ни начина, по който се ползва паркинг зоната — вместо да паркират под сградата, каквато е била първоначалната идея на автора, сега колите спират на тревата, до околните дървета.
А на сянката под сградата не се случва нищо.
Една част от мястото за паркинг е затворено с дограма.
В другата част не се случва нищо особено.
Kолите паркират навсякъде.
Резиденция Перла
За първи път ходих в резиденция Перла до Приморско през 90-та или 91-ва, когато вече беше отворена за народа, а все още не беше приватизирана.
Пускаха вътре, родителите ми се възхищаваха на интериора и се възмущаваха, че ключовете и контактите вече са откраднати.
Аз нямам спомен от сградата от това време, по-скоро бях впечатлена от гигантските папури, растящи по пътя до нея.
Тази година папури не видяхме, но пък сградата разгледахме добре отвън.
Резиденцията е оградена, не се използва и вътре не може да се влезе. Подходите са занемарени и буренясали.
Въпреки това и други хора я разглеждаха, а на плажа до сградата си говореха за нея. Точно там дочухме, че имало 19 спални.
Цялата резиденция напомня по-скоро голяма вила, отколкото представителна държавна сграда. Това ни хареса.
Скромната ни делегация беше посрещната от буренясали фонтани.
Входът не е особено триумфален за такъв тип сграда, даже напротив, доста невзрачен.
Резиденцията откъм плажа…
…и откъм басейна. Ако трябваше да се измисли лого на сградата, със сигурност щеше да е нещо с арки.
Терасата на ресторанта — аркадата отвътре, гледка към залива и дървен таван. Соц лукс.
Ниското тяло на басейна, потънало в зеленина.
Механизми позволяват покривът на басейна да се отваря.
Басейнът.
Един от начините да се стигне до плажа е по открита вита стълба. Типично за постмодернизма тя е отделена в собствен обем – цилиндър.
Стълбата.
Въпреки че отдалеч все още изглежда добре, отблизо се вижда, че състоянието на резиденцията е лошо.
Състоянието на Перла е доста лошо – мазилката се лющи, таванът пада и отвсякъде тече. Добре е нещо да се направи.
Какво обаче, не смеем да предположим. В пресата от време на време излиза информация как гората наоколо ще става вилно селище – ту луксозно, ту еко…
За наше съжаление подобни луксозни соц имоти с големи паркови площи явно не излизат рентабилни за инвестиция в последно време. А един бутиков хотел би се чувствал прекрасно на подобно място. И то без никакви добавки от “еко” вили встрани. Само че може би бутикови туристи за южното българско Черноморие вече не останаха.
И за да не си помислите, че Перла е изолиран случай, в следващия пост ще ви разкажем за един още по-грандиозен изоставен комплекс в Хърватска от Титово време. В него бихме ходили на море по два пъти в годината.