Телефонните терости пак се добараха до моя номер. Не че ми е за пръв път, но сега реших да споделя опит и особено как се отнася българската милиция към това.
Двете с дъщеря ми тамън излизахме, когато стационарният телефон звънна. Последно време рядко му се случва. Хленчене, после връзката прекъсна. Не вдянах веднага, но след минута отново – „мамо, мамо, боли ме… паднах…счупих си крака…”. Този път реших да вляза в играта. Докато аз поемах мръсотията, дъщеря ми звънеше от JSM-а си на 112 и цитираше разговори ми в момента. А аз вече разговарях с „лекаря”. След неколкократно настояване ми каза, че е „доктор Иванов” – никаква фантазия в избора на име, поне да беше Георгиев или Димитров. Започна обяснение, че трябва тежка, спешна операция, че вече се е обадил на Здравната каса, но те не могат да преведат парите веднага… а аз охках и задържах връзката с надеждата, че „родната полиция, която нас пази” (или пазеше само Веско Маринов, така и не разбрах) ще проследи телефона – виждала съм го по филмите. А д-р Иванов продължаваше да ме затрупва с информация за три пирона – златни! – наблегна го!, за опасност от гангрена… а аз охках. Както се досещате, трябваше спешно да занеса пари на ръка (!) и даже ми казаха етажа и номера на кабинета. Аз си охках, а дъщеря ми ми правеше знаци, че вече мога да спра. Казах „идвам”, затворих и спрях да охкам. Временно.
Оказа се, че широко рекламираният 112 не е даже свързал дъщеря ми с полицията, че те не могат да проследят обаждането и че трябва да имам писмена молба, за да го направят. Не ми побира акъла как мога да депозирам писмена молба докато разговарям с изнудвачите. Изохках!
Намерих телефона на І-во районно, обадих се – не мога да отрека бяха изключително любезни. Представих се, описах разговора, а те ми казаха, че колегите им ще ме потърсят. Предложих да им дам мобилния си телефон, но се оказа, че нямало нужда – те щели да ме открият. Да, мен ще ме открият – имам адрес, лесно проследим телефон, лична карта и есграон. Но защо не откриха или поне не се постараха да засекат откъде ми се обаждаха? Защо не ме потърсиха същия ден? Зная, че и на тях им е писнало. Но все пак! Нали са натъпкани със СРС-та, нали могат по всяко време да подслушват, нали ЦЦ непрекъснато иска пари от парламента, за да повиши ефективността на труда, а ББ ги хвали как добре си вършат работата.
А вечерта в някакви новини чух, че същият ден „телефонни терористи” са излъгали дете, че баща му е убил с колата си друго дете и то им дало всичките пари в къщи и златните накити на майка си. Малко по-късно, че полицаите се готвят да стачкуват или митингуват (не чух точно), искайки 25% увелечение на заплатите и официално разрешение да работят като частна охрана в свободното си време. Замислих се – при нас заплатите не са увеличавани поне 5 или 6 години, за 25% никой не мисли. И на нас не ни е разрешено да работим успоредно същата работа в конкурентна „фирма”, а когато имаме свободно време, си почиваме, за да можем на другия ден пак да работим.
Когато разказвах историята на колегите, някой ми каза, че много често те действали заедно с лекари или хора от персонала на „Пирогов”. Не искам да го вярвам!
И накрая – какво чувства човек в такава ситуация. Ако дъщеря ми не беше до мен, в първия момент и моето сърце щеше да прескочи. А иначе „изнудването” е насочено към по-неинтелигентни или възрастни хора, които в уплахата си не могат да разсъждават – преди години видях такава старица на касата в банката да се опитва да си изтегли скромните спестявания. Слава богу, касиерката се усети. А иначе описанията на травмата, които д-р Иванов ми даде, бяха лаишки, да не говорим как Здравната каса „превежда” парите за спешна операция – ами ако не бях здравно осигурена.
Надявам се, че с този пост не давам идеи за повишаване на квалификацията на телефонните терористи. Надявам се, че не обиждам работещите полицаи – има такива, общувала съм с тях и са си свършвали добре работата.
Вярно, аз съм дребна риба и нищо страшно не се е случило. Но утре някой старец може да получи инфаркт, някоя старица да падне и да се начупи, тичайки да даде последните си пари на гадовете. То къде ли няма гадове, ама…
Така е – докато те си разиграват коня, ние ще охкаме!
