„Библията е книга на мъдростта”…
Универсалният върховен постулат, поставящ неразбиращите живота в стадната категория на общността.
Универсалният справочник.
Универсалният кодекс.
Универсалният устав.
Универсалното „Ръководство за употреба на Живота”.
Универсалният инструмент, предлагащ чувство за принадлежност на стадото.
Битие 1 – 27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
Гениално!
Откъде е светът около нас? От Бог.
Откъде идваме? От Бог.
Какво да правим след като ни има? Да слушаме Бог и да изпълняваме заръките му.
Защо да го правим? Не можеш да тълкуваш Библията и да задаваш въпроси – твърде велика е за жалкото ти човешко същество и в крайна сметка тя е всеобхватна и само е нужно да я слушаш и изпълняваш!
Fuck you!
Човек създаде бога от собствените си страхове, илюзии и надежди.
Човекът създаде бог по Своя образ.
Човекът даде лице на страховете си и ги обвърза във вездесъща сила, на която да се позове в безсилието си.
Човекът се отрече от собствената си божественост и се предаде на малодушието си.
Човекът поиска да забрави собствените си сили и да се остави в ръцете на някой, който да го напътства.
Човекът забрави извечния си стремеж за свобода, жертвайки го в удобната летаргия на това да бъде напътстван.
Човекът низвергна демиургичната си същност, за да бъде подчинен на „висши” воля и разум.
Хищникът се превърна в стадо от мърши и реши, че е добро. Отказа се от активната си позиция, за да позволи и да се подчини на собственоналожени закони. Зае пасивността и сигурността на невзрачието. Мъдростта се приравни на подчинение, а дейците бяха низвергнати.
Майната ѝ на религия, която възпитава в покорство и подчинение. Майната ѝ на религия, която те поставя в извечно грешна позиция и внушаваща вина. Майната ѝ, и на теб, който ще се опиташ да ме убеждаваш в Правата вяра.
Вярата си е вяра и няма нищо общо с външно наложени правила. Вярата не е Права и Крива. Вярата ми съм самият аз.
И противопоставям твоята вяра на моята. Сега какво правим?
