М.В. Смирнова-Сеславинская
Г. Н. Цветков
Северна Аудумбара, както може да се съди по съхранени сведения, е била разположена на голям търговски път, който съединявал Такшашил (съвременeн Таксил на изток от Пешавар) и други градове на Кашмир до Шакал, Агродак и Рохитак от долината на Ганг. Конкретното местоположение на Северна Удумбара, определено от нас по-горе, е показано на карти 7, 9, 10 и 11. В същото време това е бил единственият път, свързващ централните области на Северна Индия и териториите на запад. Както вече споменахме, благоприятното местоположение на Северна Удумбара станало основа на нейното благосъстояние. Сеченето не само на медни монети, но и на монети от сребро говори за това, че икономическото положение на Удумбара вероятно е било твърде устойчиво. Най-големият град на Удумбара, който съответства на днешния град Патханкот [Pathânkot], се намира на кръстопътя на търговските пътища към Чамба, Нурпур и Кангра и е бил важен търговски център на Северен Панджаб. При това значението на на Патханкот е било не толкова в удобствата на минаващите през него пътища, тъй като пътищата в планините представлявали сами по себе си кози пътеки, долините – тесни, понякога дълбоки с километри, а снегът преграждал пътя до половината от годината. Разположението на Патханкот е било ключово към Хималаите, от него започвали сложните маршрути, през които можело да се добереш до селищата в планините28.
Скотовъдството станало основа за производството на местните вълнени тъкани, които били прочути по цяла Индия и като “визитна картичка” на страната, носили названието санскр. котамбака [koţambaka] и пал. котумбара/кодумбара [koţumbara/kodumbara]. Тъканите се експортирали, продавали се и на вътрешния пазар в Патханкот, който и до сега си остава център на производството и продажбата на вълнени тъкани и шалове.
Древният град на мястото на днешен Патханкот като столица на Северна Удумбара и център на търговията и обмяна на продукцията между жителите на планините и равнините, е бил разположен много благоприятно. Канингхам пише: “Разположен по средата на тясното ждрело едва на 16 мили ширина, разделящо долините на реките Биас [Biâs] и Рави [Râvi] в точката, където те се спускат от планините, Патханкот по естествен път станал голям търговски център между двете богати планински селища Кангра [Kangra] и Чамба [Chamba] – от една страна, и между двата големи града Лахор [Lahor] и Джаландхар [Jâlandhar] – от друга, разположени в равнината29 (карта 10).
Карта 10. Северен Панджаб, територия на древните племена мадра и удумбара. /съставена на основа на карта от: CASR. Vol. XIV, plate I, Calcuta, 1882/.
На друго място той пише за старинното наименование на района, за произхода на названието Патханкот и за стария град: “Старото име на района звучи различно – Да`мери [Dahmeri] или Да`мбеори [Dahmbeori], което, аз съм убеден, идва от Аудумбара [Audumbara]… Негова столица е била Патханкот, от чието име произхожда титула Патхания [Pathâniya], носено от властителите, които произхождат от този район. Този титул се изписва и като Патхани Роха [Pathâns of Roh]. Фактически това име е просто съкращение от санскритското Пратистхана [Pratisthâna], “здраво укрепено място”, и идентично с по-известното название Пайтхан [Paithan] на река Годавари [Godâvari]”30. Това обяснение е много красиво, но все пак според съвременната индология названието Патханкот и управниците Патхания идват от пуштунския етноним патана, а столицата на древна Удумбара, е носила друго название. Ето какво пише А. Канингхам за руините на древния град:
“Старият град сега представлява хълм с площ 600 фута и височина 100 фута с раони [raoni] или нисък вал с ширина около 80 фута. Цялото съоръжение има кръгла форма. Кирпичите са стари, с много голям размер, с явни признаци, че са индуска направа и че са от дълбока древност. Тук също така могат да се намерят много монети, част от които са на гръцкия цар Зоилус [Zoilus] и индо-скитските властители Гондофарес [Gondophares], Канишка [Kanishka] и Хувишка [Huvishka]31. Но най-любопитното и вероятно най-интересното са намерените в Патханкот монети, които представляват медни късове, на които е нанесено названието Одумбара [Odumbara] на азбуката кхарошти и брахми. Тези монети се датират от последните векове пр. Христа или в самото начало на християнската ера. Тъй като са намерени не само в единствени екземпляри и на едно място, аз правя извод, че името Одумбара [Odumbara] може да се отнесе към града или района, в които те са открити”32.
Бележки:
28 Коментариите са на Е.Н. Успенска.
29 CASR. Vol. V. Calcutta, 1875. P. 153.
30 CASR. Vol. XIV. Calcutta, 1882. P. 115-116.
31 Тук Канингхам допуска неточност. Гондофарес е бактрийски управник, а Канишка и Хувишка – известни управници на кушанската династия.
32 CASR. Vol. XIV. Calcutta, 1882. P. 115-116.
Превод С. Савчев
