Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, а сега – приятно четене:

Салала, Оман

втора част

4 септември 2011 г. Знам,че първата част предизвика интерес, защото за Салала в Оман има малко статии на български език, да не кажа, почти никакви (е, на нашия сайт има  ;) – бел Ст.). Тук се запознах при първото ми идване с една българка от обслужващия персонал на ресторанта, но ... тя не е обикаляла като мен никъде из пустите каменни места на арабската земя. Аз виждам Салала с очите на турист, доброволно дошла тук, но не от бликащ интерес към културата или археологията, а поради личен семеен мотив- да бъда близко до моята половинка!   В тази част ще се постарая да не бъда мрачна в настроението си, но искам да отбележа,че атмосферата на Арабския полуостров не е особено весела, жизнерадостна, вдъхновяваща за творчество, за сравнение като нашето Средновековие на Балканите. Напротив, тук е подтискащо, депресивно място, независимо дали си заобиколен от камъни, пясъци или разбиващи се вълни. Не така мислят родените тук, мила им е Родината, но аз истински съм год-блессед от факта,че съм израснала през 20 век в древна Тракия. Оцених го преди 4-5 год., още когато стъпих на Дубайска земя и бях погълната от треперещата въздушна среда, като нагорещена празна фурна, влючена на изчакване преди да се сложи тавата, на 250 градуса!  

Какво прави една страна интересна?

Природата, управлението, брутния вътрешен продукт, жизнения стандарт? Не, дотук нищо...  Хората!   Имам една снимка как млада оманка скучае, седнала върху оградата, отгоре. Фотото най-добре показва какви са хората тук- скучни. Нямат желание да правят нищо, едно безразличие ги е обхванало, не знаят и как да си помогнат, защото те не го намират за нещо лошо това- по цял ден да си клатиш краката. Скуката тук е равносилно на това,че ако си имаш съпруг или съпруга, непременно трябва да имаш и една сурия с деца. Дори секса тук не е свързано с удоволствие или задоволяване- това е работа за мъжа, а за жената- момент да стане майка.  

Младите оманци вечер, яхнали колите си, тръгват на живи срещи.

Разговорите по телефона не са така обаятелни, ако не се срещнат на живо, на определено място на срещата. Най-разпространеното е Кофе-шоп в региона удобен за тях, или в климатизирания Мол, където маането в групички от трима-четирима на мъжките им роби по коридорите е най-голямото им удоволствие. Но върха на наглостта на селските омански ергени е да си говорят през прозорците на леките коли, спрели насред шосето и предизвикващи странно тихи задръствания. Повечето хора тук не се обиждат, не се псуват, не си подвикват по улиците или на обществени места. Но гледането им е доста продължително, както казваме ние-заплеси.   Има една мъдра мисъл, която ми хрумва да спомена: Човек оценява хубавото, което е притежавал, чак когато го загуби! Аз съм в позицията на мигриращата ‘патица’, но не и губеща, въпреки това почти всеки ден си припомням за тази мъдрост. С моето миграциооно пътуване България-Оман- България, винаги оценявам това което оставят зад гърба си, идвайки в този близък изток. Най-вече децата ми, реда на бюрокрацията, хапливия ни сарказъм в хумора, зелената, тучна зеленина и хладина под сянката на естествено израснала гора или северната страна на къща, където слънцето не стига...  

В Мускат

има една улица на мост, която много напомня за моста м/у стария и новия Несебър. Тук се нарича Мостът на любовта.От едната му страна е блатиста лагуна, а от другата дълга пясъчна ивица със сламени чадъри. Точно на този пясък има специално изградени от тухли пещи, където можеш да си направи човек барбекю, близо до вълните. Тази идилия арабите го считат са супер релакс, полезно и запълващо деня, мероприятие. По техния пример масово се извършва този ред от действия от всички останали нации, дошли на Арабския полуостров.

На този мост на Любовта, се подредени 3 действащи заведения- Страубак Кафе с непрекъсната интернет връзка, арабско ‘Тце-Тце’ с избор на ароматни шиша нергилета и ‘черешката’ на заведенията- Джапенго! Тук предлагат освен всички видове кухни от Америка до Европа, и от Япония известното суши меню. Повода да ви запозная с тази мостова улица и техните заведения е, че всички те са с изглед на север! На никой друг може би не му е направило впечтление, но си е имало проектанти, преди строежите, които са мислили професионално спрямо посоките на света.   Дали има мост на любовта в Салала, още не знам, прясна съм тук... Пред моята нова салалска къща имам една платформа от 3 метра висока, и широка също 3 метра, но трапецовидна, като горната основа е павирана и по нея се разхождат по двойки оманци, експати, дори някои тренират джокинг там. Хубавото на тази спортна алея е,че все отнякъде подухва вятър,защото е повдигната и още,че има улични лампи точно над нея. Но най-странно ми беше когато за първи път видях от там да идват и да се приближават към квартала ми... камили, стадо от около 40-50 броя, с техния чобанин.   Когато дойдохме да живеем в Салала, беше сезона Карийф. Явно се сблъсват топли и студени въздушни течения горе в атмосферата, защото влагата е доста и тежките дъждовни облаци не позволяват да се покаже слънцето в продължение на 2 месеца- от края на месец юли до края на септември. През същия този сезон, в планините непрекъснато вали дъдж и да преминат на по-лек начин на живот за себе си и камилите, цялото стадо с неговите чобани се преместват да живеят на катуни на равната част в южен Оман, т.е. в Дофар района.  

Петъците тук се почиват,

от събота започва нова седмица обикновено. Затова в един свободен петък за Филип, отскочихме до рибарското селище Мирбат.Преди него обаче има друго село наречено Таках, където близо до морето се отглеждат тиквички. И тъй като в Филип се разпали отново фермерската кръв от родния му край Дърбан, се засилихме да си вземем тор от тази плантация за да имат силна пръст банановите и кокосовите дръвчета, които си засадихме вече в павирания ни вътрешен двор на Сребърния палат. Знаете ли как се отваря дупка в паветата? –  С възможно най-голямата и здрава отверка, се чопли там до изпотяване и се изваждат едно по едно. Просто трябва човек да бъде винаги креативен, нали? [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Мирбат се намира в южен Оман,

на 75 км на изток от Салала. В миналото , около 9 век е било село известно със кобилите си, които са давали след специално селекциониране известните по цял свят, арабски коне. Днес нищо не е останало от този обичай, единствено хората тук продължават да се молят на Аллах и да теглят от морето, натежалите си рибарски мрежи или кошове, с риби. Когато попаднахме на кея, имаше подредени едно до друго дхоу-ве, арабските им кораби, които с пълна сила все още са в действие,а не само атракция, като четем по туристическите диплянки за Оман. Да ви открехна, от какво най-силно се нуждае всяко крайморско градче или село, където акустират рибарски лодки или цели кораби? Това са малки фабрики за лед! Продукцията е  елементарна- чували с надробен лед, влиза в употреба когато рибарския улов е вече на сушата. Така,че ако срещнете някой оманец и го попитате какво притежава, не се учудвайте.  

Оманците,

както и обслужващия им индийски персонал, са умерено досадни хора, но не колкото турците, опазил ме господ от тях. Когато минават край теб, винаги, ама винаги, ако си срещнете погледа поздравяват, или с ръка или ако малко разбират английски език, с хелоу! Има някои дори се засилват да се ръкостискат, но досега не сме срещнали нито един от тях, недобронамерен към нас. Вероятно заради нашето благородно излъчване, не знам, но скромността няма как да се изкаже, нито прикрие. Затова тя просто няма почва тук. Както и злобата. Поне засега това ни прави спокойни и сигурни, когато сме тук.   Очаквайте продължението Автор: Теди Снимка: авторът   Други разкази свързани с Оман – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)