В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-138/11
Делото се основава на преюдициално запитване за уточняване на прилагането на Директивата за повторна употреба на информацията в обществения сектор. Запитването е в рамките на спор между Compass-Datenbank GmbH и Република Австрия относно предоставянето на данни от търговския и дружествения регистър, съхранявани в база данни.
Според Съда:
- Дейност по събиране на данни, отнасящи се до предприятия въз основа на законово задължение за деклариране, наложено на последните, и съответстващите ѝ правомощия за упражняване на принуда, се числи към упражняването на властнически прерогативи. Следователно такава дейност не съставлява икономическа дейност.
- И дейност, състояща се в поддържане и оповестяване на така събраните данни чрез обикновена справка или изготвяне на копия на хартиен носител, в съответствие с приложимото национално законодателство, също не представлява икономическа дейност, щом като поддържането на база, съдържаща такива данни, и предоставянето на публичен достъп до нея са дейности, неделими от дейността по събиране на данните. Действително събирането на посочените данни би било до голяма степен лишено от своята полезност при липсата на поддържане на база данни, която ги класира с цел да се даде публична възможност за консултирането им.
- Таксите, дължими за предоставянето на публичен достъп до посочената информация, не са в състояние да променят правната квалификация на тази дейност, така че същата не представлява икономическа дейност.
- Тази дейност на държавата (на определено публично образувание, орган на публична власт) не трябва да се смесва с дейността на посредническите агенции, подбрани след процедура по обществена поръчка, които осигуряват интерфейса между крайния клиент и посочената база данни и получават таксите, но могат – като възнаграждение за дейността си - да фактурират на крайния клиент освен тези такси, и допълнително заплащане в разумен размер.
- Публичното образувание, което създава база данни и впоследствие претендира права на интелектуална собсвеност, и в частност горепосоченото право sui generis, с цел да защити класираните в нея данни, не действа в качеството на предприятие и не е длъжно да разреши свободното използване на данните, събрани от него и направени публично достъпни. Орган на публичната власт може законосъобразно да смята, че е необходимо и дори задължително с оглед на разпоредбите на неговото национално право да забрани повторното използване на данните, фигуриращи в база данни като разглежданата по главното производство, за да се зачете интересът, който имат дружествата и останалите правни субекти, подаващи предвидени в закона декларации, информацията, която ги засяга, да не се използва повторно извън тази база.
