Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all articles
Browse latest Browse all 33007

Мария Куманова: HMSU Класика @ ON! fest 2012

$
0
0

 

 

бях поканена от ON! Festival да споделя впечатленията си от феста и ще започна и вероятно завърша с Класика партито, макар че утре ще събера още материал покрай уъркшопа по декупаж от (Фото клуба на) НБУ.

първата ми HMSU ‘Класика’ беше през 2009 г. с Ed Rush и Optical и оттогава свързвам това наименование с класически плътен звук, емблематични имена и…огромни халета. атмосферата винаги се получава добре, за да успее да смекчи малко неприятно задушаващото изживяване от първия момент за есента, в който, опиянен от музиката, поглеждаш нагоре над прожекторите и виждаш…таван.

зала, пълна с сладникав сценичен дим и без да се пуши вътре, всичките красиви хора, събрани (надявам се) с една и съща цел…да се получи отново. надеждите ми не са особено оправдани, когато се оказва, че упорито в мен се блъскат “16ки”, но всеки е със собствената си идея. още преди партито ми звънят по телефона, че Shy FX е отпаднал от програмата, което не променя доброто ми настроение ни най-малко – гледала съм го веднъж, отпадал е веднъж, ако нещо се случи веднъж, ще се случи и втори път…та ясно.

след експедиция в парти-влакчето по новите спирки на метрото влизам в края (за съжаление) на сета на EXo, който пуска супер силни неща и предава щафетата на (в този ред) Targy, acidtrip и konspirator. след родни качествени селекции към края на сета на konspirator мястото за въртене на пой упорито намалява и съм принудена да се откажа и да чакам появата на гиганта LTJ Bukem (има просто уникални неща, които не проумявам как е правил още 90-те). става ми малко тъпо от факта, че сетът му отново е доста по-басов, отколкото атмосферичен и лек, някъде там се вмъква фрагмент от един Atlantis и останалата част е по-скоро монотонна и леко подправена от Stamina MC. докато аз си мечтая за леки атмосферни джазовити пътешествия… важното е, че хората се радват, но някои от тях усещат, че не това е истинското парти. все пак, два часа и кусур сет не са за пренебрегване.

леко пооредялата тълпа усеща, че нещо ще се случи и то назрява с появата на Gridlok зад пулта. звукът става хем по-тежък, хем по-раздвижен. познати мои тракове тук-таме се преплитат и изчезват, хората се забавляват и отново стигат до момента, в който пак знаеш, че..просто се е получило. случвало ли ти се е да затвориш очи и да си сам със звука? без всички хора около теб. все едно играеш guitar hero, само че е в реалния живот и трябва просто да местиш тялото си според звука. няма значение дали ще се движиш супер активно или ще имаш грацията на градинско гребло, просто трябва да го усетиш. налага се. това се повтаря и повтаря, пикът идва и ти се иска никога да не свършва – знаеш, че след него ще дойде пост-оргазмичната яснота и перспективата за връщане към “обикновения” свят няма да ти се вижда толкова сива, колкото ти се вижда в момента, но…все пак ти се иска да не свършва.

Mocks продължава партито с технични благинки, както винаги, но по-голямата част от тълпата (а и моята компания) е изморена и по-скоро обмисля кротване в транспорта за към вкъщи. тръгваме си точно с началото на сета на Ogonek, чието звучене ми носи адски приятни спомени за една година, която имаше много общо с тази, но…някой друг път ще се върна към тогавашното си аз. обещавам.

на станцията на метрото – мила родна картинка :) многобройни поизморени басъри, насядали по пода.

неща, които не разбирам: мрънкането в социалните мрежи по повод липсата на гардероб (обявена предварително), скучното MC (Stamina сцепи на Spirit of Burgas миналата година, предавам за вас директно от оградата), топла бира…ту му млякото горещо, ту пък друго нещо. а халето няма как да не трещи, това е зала за изложби – всичките ми познати, които бяха на Класика и миналата година в същото хале, споменаваха, че звукът е по-добър от миналата година, няма и как да не го отбележат. разбира се, не е необходимо да е усилен на макс.

измеримите плюсове накратко: зверски Gridlok, много приятели, достатъчно място, непушене в залата, студена вода до края, можеш горе-долу да си кажеш приказката (в този ред на мисли – моля ви, викайте близо до ухото ми, не директно перпендикулярно в него :D), никакъв проблем с охрани, не забелязах неадекватни хора, лесно влизане..

неизмеримите – лично :)



Viewing all articles
Browse latest Browse all 33007

Trending Articles



<script src="https://jsc.adskeeper.com/r/s/rssing.com.1596347.js" async> </script>