/част първа с много снимки/
И така времето за много- и дългоочакваното море дойде.
И свърши.
Тази година го желаех повече от обикновено и в страха си нещо да не се обърка, заложих на познатото. Разбира се, че не беше това, което очаквах, но беше различно и много забавно.
Касандра ни посрещна с дъжд.
Бях погледнала прогнозата и не се учудих, ама последва и още, и още. Добре, че дъждът си даваше спирки, та можех да снимам.
Идвам в Ханиоти не за първи път и тук си почивам най-добре – кратко, много кратко за моя вкус, разглезен от поне двайсетдневните „смени” в Созопол и Варвара или от месечното търкаляне на плажа пред палатката. Но във всеки случай много по-добре от днешното презастроено, мръсно и шумно нашенско море.
Името Χανιώτης се изписва на български по най-различни начини – Ханьотис, Ханиотис, Ханиоти. Доколкото зная, това е първият курорт на полуостров Касандра и извън сезона в него живеят по-малко от хиляда души.
Но започне ли лятото… а тук то е дълго… се изпълва с всякаква реч. През септември предимно руска и македонска, но срещнахме и немци, словаци, скандинавци. И българи, ценители на умерените жеги. Само че този път дъждът преобладаваше.
Разбира се, първото нещо, към което насочих апарата, беше бугенвилията на входа на хотела. Още се виждат капките дъжд по цветчетата.
При нас продават бугенвилията в саксии, а в Гърция расте като дърво и често достига да втория етаж на къщите. Може би, би могла и повече, но триетажните сгради в курорта са рядкост. Градоустройствените правила тук са строги, а нарушителите освен че ги чакат тежки глоби, сами разрушават незаконните етажи. Съществува и задължително съотношение застроена площ – празно пространство, така че да няма къщи без дворове или изпълнени с допълнителни пристройки. В дворовете цъфтят цветя, оградите са обрасли с жасмин, маслини, портокалови дълвета и палми.
Това се вижда от балкона на хотелската ни стая.
Наоколо се носи аромат на жасмин и най-разнообразни цветя, които не мога да определя.
…
Плажът е дълъг и доста широк, вилите са по цялото му протежение, но нямат нищо общо с мутробарока и грандоманските строения.
А тези, които са на първия ред, имат грижата и да поддържат тревните площи, без да се притесняват, че някой ще построи нещо пред прозореца им.
Как ли плаче душата на българския търгаш пред такова разхищение – само колко капанчета и сергийки могат да се опънат. А гадните мързеливи гърци садят палми, пинии, нар, портокали и цветя.
…
Дъждът спря, поне за известно време, и се появи и дъга
макар и дъждовно, тя се отразяваше в морето и след софийските прахоляци и шум, в мен настъпи мир.
А зад Ситония се вижда най-високият връх на Атон, висок 2033 метра – онова малко триъгълниче в дясно, дето почти не се различава и може да мине и за облак.
Дали зад него няма да погледне някое ангелче?!
