Според сър Кен Робинсън, Елементът е мястото, където се пресича това, което обичаме да правим и това, в което сме добри. А истинската страст идва, когато сме добри в това, което обичаме да правим и правим това, в което сме добри :) . Тогава спираме да „ходим на работа” и се отдаваме единствено на хобито си.
Книгата ни дава множество примери за хора, открили своя Елемент – по един или друг начин. В нея се споменават имена като Джилиан Лин, Ерик Клептън, Мег Райън, Моника Селеш, Боб Дилън, Пауло Коелю, Ридли Скот и тези на още много много известни хора.
В книгата си „Елементът”, сър Кен Робинсън изказва недотам положителното си мнение за училището, образователните системи, стандартизираните тестове и всичко онова, което ни лишава от творческото и интуитивното ни начало. Мнение, което споделям напълно.
Имах огромно желание да прочета книгата и вероятно бях формирала очаквания – още повече, че тази книга се радваше на достатъчно реклама. Не мога да кажа, че книгата не ми хареса, но не мога и да кажа, че ме удовлетвори напълно.
Очаквах по-скоро да разбера КАК да откриеш елемента си (таланта си), за да не се втурваш безразборно след всяко нещо, което ти харесва и ти доставя временно удоволствие, защото така вероятността да пропуснеш истинското нараства. Историите в книгата ме оставиха с усещането, че най-важен е късметът – да те открият, да си на вярното място във вярното време, да ти обърнат внимание. Единствено историята на Пауло Коелю е пример за това, че не трябва да се отказваш, когато искаш нещо и да не изневеряваш на себе си.
Книгата не можа да запълни душевното пространство, което й бях отредила, може би защото не можа да ме изненада: ако и вие споделяте мнението, че децата ни се раждат интуитивни, творчески настроени, готови да опитват, безстрашни и позитивни, а ние, родителите им, посредством възпитанието, което им причиняване и по-късно учителите им, чрез тесногледството си и посредствеността на учебните програми, им отнемаме всички тези безценни качества и нагласи, то тази книга няма да допринесе с почти нищо за вашите разбирания и начин на мислене.
Но тя би била истински ценна за хората, които все още смятат, че децата им са полуодушевени предмети, които имат нужда от силна ръка, за да станат хора и че училището е точното място, а учителите – хората, които трябва да свършат тази работа! Ако сте от тези хора – прочетете тази книга – така ще имате шанс да спасите дете. Вашето!