Когато видях името на Михаил Вешим върху книгата, веднага реших да я взема, без изобщо да погледна за какво се разправя. Почитател съм на вестник „Стършел” и това беше причината да си взема романа „Нашингтон” без да се замисля. Трябва да отбележа, че намирам „Бай Ганьо” за едно от най-култовите произведения в българската литература, и бях силно подразнен от опита на „Мисия Лондон” да наподоби този шедьовър - все пак зад цялата рекламна кампания по книгата и едноименния филм, очаквах да стои... поне нещо смешно. Тогава ясно си спомням, че през главата ми мина мисълта, че явно Алековият хумор е трудно достижим и тази книга ще остане единствен проблясък на комедийното представяне на чисто балканския нрав на българина.
Оказал съм се в грешка. Михаил Вешим е написал изключително увлекателено и добре структурирано леко четиво, чийто страници се нижат неусетно. Героите на романа са няколко български емигранти в Америка, чиито опити за адаптиране и просперитет в новата страна са абсолютно напразни. Тук идва голямата разлика с „До Чикаго и назад” и „Бай Ганьо”- произведението е под формата на роман, което позволява на автора да развие образите на различните си персонажи чрез взаимосвързани случки.
Вешим е обрисувал голяма част от нецивилизованата част от характера ни - героите му си садят домати и гледат животни в задния двор на своя американски дом, оплакват се от строгите и ясни правила, наложени от властите, мислят как да направят „някоя далаверка”, типично по български. Желанието за лесна и бърза печалба, за „тарикатлък”, за живот по червения килим по начина, по който го представят медиите, остава завинаги запечатан в съзнанието на този тип нашенци.
Да, нищо не се е променило от времето на „Бай Ганьо” и Михаил Вешим потвърждава тази тези с „Нашингтон”. Нещо повече, той решава да представи като второстепенни герои и други българи - в действието се замесват много богата и опасна мутра от деведесетте години и синът на единия от главните герои. Някога питали ли сте се, ако Бай Ганьо имаше деца, каква щеше да е съдбата им? Михаил Вешим отговаря на този въпрос, както и на много други.
Този роман не е само смешна комедия, не е и просто модерна версия на „Бай Ганьо”, в него са залегнали болките и терзанията на средностатистическия българин, вижданията на автора за политиката на прехода, разгледани са добрите и лошите страни на американската система. Тази книга я прочетох за един ден - нещо, което рядко ми се случва. Бих казал, че тя представлява много рядко срещаната комбинация от хумор, стойностни мисли и увлекателен сюжет. Пък и все пак е нашенско...
Прочетете още и ревютата в сайта за книгите на Михаил Вешим "Стари хипари" и "Английският съсед"
