„–Ами да, само като се сетя за котараците! Човек с кучешко сърце. –… Сега Бубев проявява само остатъците от кучешкото и разберете, че котараците са най-доброто от всичко, което той върши. Осъзнайте, че целият ужас е в това, че той има вече не кучешко, а именно човешко сърце. И то най- лошото от всички, които съществуват в природата.”
„Кучешко сърце” е написана през 1925 година, когато Михаил Булгаков се е разхождал с папийонка и бомбе по московските улици, кипнали в следреволюционната комунистическа лудост. Буквално анатемосан от съветската цензура, житието на писателя ми напомня за думите на Оскар Уайлд: „Ако искаш да кажеш на хората истината, накарай ги да се смеят, иначе ще те убият”. По съществото си „Кучешко сърце” е именно една трагикомедия, едновременно разсмиваща и разплакваща.
Знаменитият професор Филип Филипович – гениален доктор, чията слава се носи из цяла Русия – приютява уличния помияр Буби, за да го използва в най-важния експеримент в кариерата си. Търсейки ключа за подмладяването на човешкото тяло, той присажда на кучето хипофиза и семенни жлези от наскоро починалия Клим Чугункин. Резултатите са потресаващи за професора – кучето Буби се превръща в човек, и то не какъв да е човек, а абсолютен простак, силно напомнящ за Бай Ганьо. Новопоявилият се и самонаименувал се Полиграф Полиграфович Бубев е като „муха в сметана”, носител на разнообразни човешки пороци, наследени от предишния притежател на хипофизата – пълен пияница и безделник.
Масло в огъня налива и председателят на домкомитета Швондер, който не успява да откопчи част от седемстайния апартамент на професор Филип Филипович за нуждите на жилдругарите. Огромното жилище запазва изисканата си цялост благодарение на влиянието на доктора сред високопоставените му пациенти. Швондер обаче започва да примамва Бубев към комунистическата кауза, като така бръква дълбоко в търпението на енергичния, рационален и саркастичен професор, чиито думи са показателни:
„–Ако държите да имате добро храносмилане, моят съвет е: не говорете по време на обед за болшевизма и за медицината. И опазил ви господ, не четете преди ядене съветски вестници.”
Макар повестта да се явява сатира на следреволюционните образи в Русия, за мен акцентът е все така върху едно животно, което от четири крака прохожда на два, наследявайки нищичко от кучешките добродетели и цял куп от човешките пороци. Песът Буби става охотен роб на професорската ръка, която го е нахранила, но едновременно с това засвидетелствайки ѝ вярност. Бубев, от своя страна, смята, че всяко благо му принадлежи по право, докато накрая неизбежно се озовава зад гърба на благодетеля си с нож в ръка… Низостта е запазена марка на хомо сапиенс.
„Кучешко сърце” е изключително забавна книга с критичен привкус. Страниците ѝ са изпълнени с много хумор, ирония и абсурди. Че Булгаков е изключително оригинален и духовит разказвач, ме убеди още „Майстора и Маргарита”, а макар и в малък обем, повестта „Кучешко сърце” носи същия неповторим дух между кориците си. Не на последно място, оформлението и преводът на книгата са отлични, правейки изданието наистина качествено, така че няма какво повече да добавя, освен че определено препоръчвам на всички да се докоснат до тази история.
