Казвали сме, че нищо не обичаме повече от снимки на нашите щастливо задомени животни. Е, излъгали сме ви. Повече обичаме писмата и разказите за техния щастлив нов живот. Ето две, подбрани специално за вас.
Първото чудесно писъмце е за Лорд от Златина Михайлова. Лорд дойде в приюта на невръстна възраст и е живял и расъл само при нас. Никога не е виждал света извън Богров, ето как се адаптира към новия свят със своята любима Златина:
“Здравейте, аз осинових кучето с име Лорд, сега преименуван Оскар или галено Кари.
Кари се справя чудесно, възхитена съм от неговата интелигентност и доброта. Вече не можем един без друг. Адаптира се добре сред хора и кучетата в квартала, изключително добродушен и спокоен. Не проявява агресия. Допреди няколко дни лаеше по хора, които не познава, но вече е много контактен и любвеобвилен. Все още се страхува от тъмното, но вече е по-самоуверен и смело пристъпва към опознаване на заобикалящата го среда.
Много приятно съм изненадана от факта, че не прави бели в къщи, изчаква да бъде разходен, за да си свърши “ нуждите“. Вече спокойно го пускам без каишка сам да се разхожда, без да ми е свито сърцето, че няма да се върне при мен. Сега го пускам и той на воля тича и “ чете пресата“ по тревички и храсти. Жизнен и пълен с енергия, заедно се радваме на дълги и продължителни разходки сред природата.
Този уикенд го заведох в гората над Железнижца, пуснах го и той тича и се радва на свободата си, шляпа с радост и кеф в реката, след като първоначално с внимание пристъпяше във водата и отпиваше от нея. След което търча като луд от кеф с мокрите си лапи и се буфна във водата. Е, трудно го изкарах от нея , но то е разбираемо 
) На дневен ред стои въпросът с развалените му зъби, чийто зъбен камък за сега “ лекуваме“ с дентал стикс и кокали за забавление , които той с радост гризе и изяжда за минути. Изключително жизнено и весело куче , Кари радва и пълни къщата ни с обич и смях.”
* * * * *
Чери е малко изхвърлено домашно кученце, което прекара около 3 месеца в търсене на нов дом. Ето какво прeкрасно писъмце имаме от Петя, Ангел и Максим Малакови за осиновената наскоро от тях г-ца Чери.:
„Здравейте! Реших, че вече е време да пиша как е Чери, за да не се тревожите за нея.
След като я взехме, беше изкъпана и добре разресана. Много бързо се успокои и започна да се радва на присъствието ни. Първите 2 дни се криеше, когато я викахме, за да й поставим каишката за разходка. Стигнахме до извода, че прави това, за да не я отведем някъде, без да я върнем обратно вкъщи. На третия ден вече беше наясно, че след излизането навън ще последва прибиране, което я успокои. Чери вече е първа на вратата, когато я викаме с каишка в ръка.
Нямаме никакви проблеми с хигиенните навици – спокойно изчаква сутрешната и вечерна разходка. Има отличен апетит – храната не се дъвче, а се изсмуква за секунди. Детето вече я нарича Прахосмукачката – това е партизанското име на Чери след хранене.
Следва ни навсякъде и ни гледа с безкрайно влюбено-премрежен поглед, което много ни радва. Справя се отлично с любовта на сина ни Максим (а това е нещо, което невинаги е лесно за изтърпяване) и с цялото прегръщане, галене, вдигане и викане на всеки 2-3 минути на името й. А! Пропуснах съвместните им танци и обучение да сяда, да дава лапа и всичко, което някога е било видяно или чуто, че правят кучетата.
Така че Чери не я мислете – сигурна съм, че се чувства страхотно. Нас също не ни мислете – и ние се чувстваме така. Не сме си представяли, че може да има толкова спокойно, добро и любвеобилно куче.“