Винаги съм имала и продължавам да имам по-различни възгледи за общуването с децата си. Ако забелязвате дори не използвам думата „възпитание” – това е така, защото тази дума е бедна и не обяснява достатъчно добре моделът на общуване и комуникация.
Вярвам, че децата ни ни превъзхождат във всяко едно отношение и комуникацията ни с тях трябва да се гради на взаимно уважение, доверие и подкрепяно самочувствие.
Ние, като техни родители, трябва да се вслушваме в тях, да ги насърчаваме по положителен начин, да им позволяваме да преценяват и да взимат решения особено когато са малки, за да растат самостоятелни и пълноценни хора, разполагащи със и отговарящи за собствения си живот.
Ние, като техни родители, трябва да ги обичаме безрезервно и да се научим да им го показваме по техния начин – или с други думи – докато ние ги учим да говорят нашия език, не трябва да пропускаме да се научим да разбираме техния.
Вярвам, че децата никога не правят нещо без причина и ако ни се струва, че е така, значи не сме били достатъчно умни, наблюдателни и задълбочени в откриването на причината.
Вярвам, че правилата, поднесени по положителен начин са тези, които допринасят за общуването, а не забраните и наказанията и още по-малко плашенето на децата.
Вярвам, че децата ни са умни, интуитивни, креативни, емпатични и любвеобвилни и от нас зависи дали ще съумеем да съхраним тези им вродени способности или ще ги „възпитаме” по някакъв приемлив за нас начин…
Ние, като техни родители, трябва да бъдем за тях не възпитатели, а пример за подражание!
Няма да изброявам всички теми, по които съм споделяла с вас, защото не са малко, но пък мога да ги обобщя в едно изречение:
Единственото, което децата ни искат, е да бъдат забелязани и разбрани, но не по нашия начин, а по техния.
Темата за децата е безкрайна. Някога исках да напиша книга за горните и още много много неща, но така и не ми стигна времето.
Наскоро обаче установих, че няма да ми се наложи да пиша книга, защото открих Книгата, която бих написала и която описва всички мои възгледи и нагласи. Нещо повече – описва ги по начин, по който аз не бих могла – от гледната точка на педагог, семеен терапевт и родител.
За мен това е Книгата, която всеки трябва да прочете – дори не е нужно да сте родител. Вярвам, че тази книга ще даде отговори на въпроси, които таите в себе си и вече отдавна сте се отказали да задавате.
Успех!