Четейки тази книга, се замислих за това, дали всички хора са пригодни за създаването на семейство. Ясно е, че като човешки същества една от основните ни функции е да се свързваме помежду си и да оставяме потомство, което да продължи вида и рода ни. Кръвта вода не става, казват, няма по-силна връзка от тази между роднини, харесва ли ни, или не. Обаче, както препълнените детски домове и детската престъпност ни карат да си мислим, че някои хора просто не са способни да отглеждат деца и в никакъв случай не бива да го правят, така и „Семейни сцени” на Ясутака Цуцуи разбива по особен начин идеята за семейството като шаблон, който гарантира щастие и удовлетворение.
Романът е разделен на осем глави – осем истории за осем японски семейства, свързани помежду си от осемнадесетгодишната Нанасе. Момичето притежава рядката способност да чете мисли – свръхестествен талант, който я превръща в безспорен познавач на човешката душевност. Тя напълно съзнава, че това, което хората казват за себе си и околните, в повечето случаи е заблуда – истината се крие единствено в храма на мисълта. Самата Нанасе грижливо пази своята телепатия в тайна от страх, че ако я разкрият, ще бъде превърната в експеримент или атракция. Ето защо девойката е избрала за себе си попрището на домашна помощница, тъй като ѝ дава свободата да напуска семействата, които са я наели, когато се почувства застрашена.
Под маската на наивността, Нанасе разплита без проблем ръждясалите от злоба, неудовлетвореност и похот механизми, които движат индивидите, за които работи. Тя е интересен образ, единственият, на който можете да гласувате доверие. Нанасе е прозорлива и трезвомислеща, макар страхът да не бъде разкрита често я поставя в позицията на беглец или пък я принуждава да се прави на далеч по-глупава и простодушна, отколкото е в действителност.
„В представите ѝ за морал разминаването между желания е действия не можеше да бъде оправдано.”
Тази житейска философия на моменти прави Нанасе дръзка и я изкушава да се възползва от телепатията си, за да манипулира хората около себе си. Целта ѝ е да ги принуди да свалят маските си и да прекъснат безкрайната гнусна пиеса, която са превърнали в свое ежедневие. Резултатът от намесата ѝ винаги е интригуващ.
Като цяло „Семейни сцени” е интересен психологически роман, написан стегнато и пестеливо, почти като доклад. Нещото, което не ми допадна, бе, че историята на главната героиня не търпи почти никакво развитие. Ясно ми е, че Ясутака Цуцуи е използвал Нанасе като наблюдател и провокатор, чрез когото да изведе на преден план скритото в природата на останалите герои, но аз лично щях да се радвам да науча още нещо за нея. Искаше ми се да видя как ще се развие животът ѝ след зловещия завършек на последната история и как ще използва способностите си отсега нататък.
Изборът на „Обсидиан” да представят Ясутака Цуцуи на българските читатели именно с този роман е интересен и се надявам скоро да видим по книжарниците още нещо от този автор.
